Aпел на синодалните отци: мир, справедливост и религиозна свобода за християните в Изтока

(25.10.2008) С приключването на Синода на епископите, протекъл във Ватикана отеква призив за постигане сред жителите и по териториите на Светата Земя, Ливан, Ирак и Индия помирение, справедливи отношения и право за изповядване на личното верую. Това е апелът, който бе връчен на Папата от духовните ръководители на Източните католически църкви, взели участие в синодалната асамблея. Документът е озаглавен „Исус е нашия мир”. Тази поредна намеса за мира по тези земи е един конкретен иск пред отговорните за разположените там нации, които носят дълга да подкрепят християнските общности, често жертви на насилието. Един сдържан, но настоятелен апел, с който подписалите църковния документ определят:

„Усещаме болка в сърцата за толкова многото наши братя и сестри от Изтока: деца и млади, хора, в напреднала възраст със сериозни здравословно проблеми и изключителна нужда от духовна и материална подкрепа; семейства, които все по силно усещат безизходицата и са загрижени за настоящето и бъдещето. Ето защо – четем още в изготвената декларация – се чувстваме задължени да бъдем техен глас в апела за излагане на очакванията им за достоен живот, в който за всеки човек е гарантирано правото за справедливо социално съжителство”.

Духовните ръководители на Източните католически Църкви изказват своята благодарствена признателност за многократните апели на Папа Бенедикт XVI, който не пропуска да зове в полза на на братята и сестрите от Изтока, които имат неприкосновено право да живеят в мир, свобода, истина и любов.

„Делото в полза на справедливостта е самият мир! Това е дългът, от който не е възможно да се отклоним и който никой не е в състояние да оспорва – подчертават епископите от Източните Църкви. Ние настояваме – допълват те – най вече, за родната земя на Изкупителя Исус, за Ливан, за Ирак и Индия, нуждаещи се от мира в справедливи устои. За този мир, гаранцията е истинската религиозна свобода. Оставаме близо до страдащите поради изповядваната от тях християнска вяра и всички онези верни, които са лишавани от полагаемата им се религиозна свобода. Прекланяме се с почит пред паметта на християните, които в последно време загубиха живота си заради верността им към Господа Бог”.

В епископската декларация апел са очертани три конкретни изисквания: „всички да се стараят да се зачитат взаимно; религиозните ръководители да насърчават и поощряват това поведение, като преумножават добрите отношения с конкретни инициативи и най вече посредством диалога” и на края, „международната общност и управляващите държавите да осигурят онези норми в националните законодателства, които потвърждават правото на религиозна свобода, забраната на каквато и да е форма на дискриминация и стремежите да бъдат подкрепени принуждаваните да напускат родната земя поради религиозни причини”.

Документът завършва с отправения на 9 юни 2007 год. от Бенедикт XVI апел по време на неговата визита в седалището на Светата Конгрегация за източните Църкви:

„Нека христовите църковни общности и последователите на Господа Исус, да останат там, където Божието Провидение ги е положило да се родят; там, където заслужават да са като продължение на първоначалното християнско присъствие по тези земи. В течение на вековете, те са се отличили с неотклонната и предана любов към личната си вяра, обич към своя народ и родина”.