Генерална аудиенция във Ватикана. Бенедикт ХVІ се позовава на писмата на Апостол Павел: Възкръсналият Христос е центъра на спасителния Божи план за човека

(22.10.2008) - Бог има спасителен план за човека, който е призван да вземе участие в него, следвайки Исус, център в живота на всеки християнин, въпреки че понякога бива отхвърлян. Това е синтез на поучителното размишление на Бенедикт ХVІ на днешната генерална аудиенция, която проведе днес на площад „Св.Петър” пред повече от 20 хиляди поклонници от цял свят. Папският катехизис бе вдъхновен от писмата на Апостол Павел, който по пътя за Дамаск среща „живия” Исус, който от този момент става център в неговия живот. След тази среща, подчерта Папата, единствената грижа на Апостола е да предава на първите християнски общности своето откритие: Христос е „реална личност” сред своите братя и последователи, а не толкова неопределен „предмет” на едно „доктринално послание”:


„Оттук и най-главната характеристика на христологията на Св.Павел – посочи Папата - която развива в дълбочината на тайната с едно постоянно и конкретно безпокойство: да известява живия Исус и Неговото учение, но преди всичко да известява действителността на Негова смърт и възкресение, като кулминация на своето земно съществувание и корен за успешното развитие на християнската вяра и цялата църковна действителност”.


Папата поясни ,че всички писма на Св.Павел разкриват развитието на неговата христологична мисъл, започвайки още от първото прозрение: че онзи жив и възкръснал Исус, за когото Апостола говори в обръщението си до коринтяни, римляни и ефесяни, е същия Исус, отдал собствения си живот на кръста:


„За Апостол Павел, възкресението не е събитие само по себе си, откъснато от смъртта: Възкръсналия е винаги Онзи, който преди това е бил разпнат. Павел проследява Христос в Църквата и тогава разбира, че кръстът не е едно „проклятие на Бог”, а жертва за нашето спасение”.

Свети Павел, продължи Папата, „е очарован” от Христос, който дори и възкръснал, носи белезите на Страданието. И в хода на своя житейски път Апостолът задълбочава връзката между „земното измерение” на Исус и времето преди Неговото Въплъщение. По-конкретно, отбеляза Бенедикт ХVІ , в писмо до Филипяни се намира едно от най-задълбочените размишления в което Св.Павел описва освобождаването на Христос от неговото божествено състояние, за да „придобие състоянието на слуга” и се унижи, стигайки до кръста. Едно „огромно” „снижаване”, което обаче представлява акт на безгранична любов с което отговаря на високомерието на Адам и арогантността на човека от Вавилон, като поучава съвременните християни в какво трябва да се състои „Божия плана за спасението на човека”:


„Жестът на Божия Син е точно обратното: не превъзходство, а смирение, което е реализацията на Божествената любов. Снижението и крайното смирение на Христос, контрастиращо на човешката надменност, е реален израз на божествената любов, последван от онова издигане към небесата за което Бог ни привлича със Своята любов”.


Сред кратките срещи след генералната аудиенция бе и с председателя на парламента на Обединените Арабски Емирства, Абдул Азис Ал Кубаис, придружен от парламентарна делегация.