Историческо литургично честване в Сикстинската капела с Бенедикт ХVІ и Вселенския Патриарх Вартоломей І в контекста на Синода на Епископите

(18.10.2008) - За първи път в историята, православен патриарх говори и отправи молитва в Сикстинската капела , където се избират Свети Петровите приемници. Това стана на първата вечерна молитва, която се проведе тази вечер в контекста на провеждащия се във Ватикана Синод на Епископите. Патриарх Вартоломей произнесе дълго размишление за Божието Слово в присъствието на синодалните отци, което е безпрецедентен случай в историята на Синода. Преди това Папата изрази своето уважение и благодарност към присъствието на Патриарх Вартоломей . По време на обреда едно от литургичните четива бе прочетено на гръцки език, а в края Бенедикт ХVІ и Патриарх Вартоломей дадоха своя благослов. След размишленията на Патриарх Вартоломей І Папата произнесе кратко имрповизрано слово:


„Аплодисментите на синодалните отци бяха много повече от обикновен израз на вежливост, а действителен израз на духовна радост от нашето общение, каза Папата. В този момент ние съпреживяхме Синода и споделихме заедно пътя по земята на Бог, под Неговото ръководство, откривайки красотата да бъдем слушатели на Божието Слово и подкрепени от Неговия дар. Когато казахте, че сте дълбоко подхранен от духа на Църковните отци на светата литургия , и конткекстуализирахте с голям християнски реализъм, видяхме и чухме, че Божието Слово открива очите за съвременната действителност с нейните предизвикателства. Това бе и радостен израз на християнско единство, може би несъвършено, но истинско и дълбоко. Вашите Църковни отци, които многократно цитирахте, са и наши Отци, а нашите са и ваши. А след като имаме общи Църковни отци, следователно и ние сме братя. Вашите думи ще ни придружават по време на работата на Синода и ще ни осветляват по общия ни път”.


В своето размишление Вселенския и Цариградски патриарх Вартоломей І сподели пред синодалните отци опита на православната традиция през вековете в разглеждането на Божието Слово и начините за възприемането на Божествената тайна.


*********
„Тази любезна покана от Ваше Светейшество към моята скромна личност е един важен и значим жест, ще си позволя дори да кажа, едно историческо събитие. В действителност, за първи път в историята на един Вселенски Патриарх е дадена възможността да се обърне към Синода на Римокатолическата Църква, и следователно да участва на такова високо ниво в живота на тази братска Църква. Считаме този жест, като проява на делото на Светия Дух, който води нашите Църкви към едни по-тесни и дълбоки взаимоотношения, една важна крачка за възстановяването на нашето пълно общение” – с тези думи започна своето размишление върху Светото Писание Патриарх Вартоломей І в Сикстинската Капела.


Всички добре знаят – продължи Патриарх Вартоломей І – че Православната Църква възлага на синодалната система една основна църковна важност. Заедно с примата, синодалността, учредява носещата структура на управление и организация на Църквата. Следователно, имайки днес възможността да се обърна към Вашия Синод, се увеличават нашите надежди за настъпването на деня в който нашите две Църкви ще постигнат пълното съгласие в примата и синодалността в живота на Църквата.


Темата на този Синод на Епископите има една основна важност не само за Римокатолическата Църква – подчерта Патриарх Вартоломей І – но също и за всички онези които са призовани да свидетелстват Христос в съвременния свят. Мисия и евангелизация остават едно постоянно задължение да Църквата във всяко време и място: те се част от същността на Църквата, защото тя е определена като „апостолическа” било то за нейната вярност към оригиналното учение на Апостолите, било то в прокламирането на Божието Слово във всеки едни културен контекст.


Църквата, следователно – добави Патриарх Вартоломей І – има нужда да преоткрие Божието Слово във всяко едно поколение и да го издигне с подновена енергия и убеждение в съвременния свят, който дълбоко в своето сърце жадува за Божието послание за мир, надежда и любов.


Този Синод, без съмнение разгледа темата за Свовото Божие в дълбочина и всеки едни от неговите аспекти, било богословски, било практически или пасторален. В нашето скромно размишление, ще се ограничим да споделим с вас някой размишления по темата на вашата среща, извличайки от начина по който православната традиция е разглеждала през вековете Божието Слово, и преди всичко от учението на Отците от Гръцката Църква, което е датирано в началото на трети век и представя доктрината на петте духовни чувства. Поради това слушането на Божието Слово, неговото съзерцаване и докосването на Божието Слово представляват различни начини за възприемането на Божествената тайна.


Вслушване и възвестяване Словото чрез Светото Писание
В Божествената Литургия на Свети Иван Златоуст– подчерта Патриарх Вартоломей І – свещенослужителя се моли: ”за да можем да бъдем достойни да слушаме Светото Евангелие”. Затова „да слушаш, съзерцаваш и докосваш Словото на живота” не е преди всичко наша дарба или рождено право; то е наша привилегия и дар като чада на живия Бог. Християнската Църква е преди всичко една библейска Църква. И независимо, че начините на тълкуване могат да се различават от една или друга школа или между Изтока и Запада, въпреки това Светото Писание е било винаги възприето като жива реалност а не като мъртва книга. В контекста на една жива вяра, Светото Писание е живото свидетелство на една история изживяна като връзката на живия Бог с неговия избран народ.


Словото „което говори чрез пророците”, говори за да бъде слушано и за да има ефект. То е преди всичко една устна и директна комуникация, мислена за човека. Писмения текст между другото е второстепенен и е в служба на произнесеното слово. То не е предадено механично, а е предадено от поколения на поколения като едно живо слово.


Съзерцаването на Божието Слово – Красотата на иконите и природата
На нито едно друго място, невидимото е направено видимо, както в красотата на иконографията и чудото на сътворението – подчерта Патриарх Вартоломей І. Всеки един размах на четката на иконописеца – както всяка дума на една богословска дефиниция, всяка музикална нота изпята в псалтира и всяко камъче в една малка капела или изумителна катедрала – подчертава присъствието на Божието Слово в сътворението, и хвали Бога във всяко живо същество.


Иконите са видимия призив на нашето небесно звание; те са призиви за отидем отвъд нашите ежедневни безпокойства. Окуражават ни да търсим необикновеното в обикновеното, да бъдем изпълнени със същото удивление което характеризира божественото удивление по време на сътворението „Бог видя какво бе направил, и бе едно добро дело”. Иконите подчертават основната мисия на Църквата, а именно че всички хора и всичко сътворено от Бог е призовано да бъде добро.


Продължавайки своето размишление върху Божественото Слово Патриарх Вартоломей І се спря върху арогантността и безразличието на човека към Творението, върху отказа на човек да съзерцава Словото Божие в океаните, в растенията и животните на нашата планета. Нашата човешка природа ни призовава да бъдем смирени за да можем да слушаме Божието Слово за да бъдем съпричастни на Божието Слово, но въпреки това, човек не съумява да осъзнае напълно природата като Тялото Христово, което обгръща света – подчерта Вселенския Патриарх.


Докосване и споделяне на Словото Божие – Общението на светците и тайнствата
Словото Божие се стреми с всички сили да „обитава в нас”, за да може света да има живот в изобилие – припомни Вартоломей І цитирайки Евангелието на Йоан. Но Божието Слово намира своето пълно въплъщение преди всичко Светото Тайнство на Евхаристията, където Словото става Плът, позволявайки ни да го видим и да го докоснем с нашите ръце, превръщайки го в част от нашето тяло и кръв. В Светата Евхаристия, продължи Патриарха, чутото Слово бива видяно и споделено: не случайно, в първите евхаристични документи, Евхаристията бива присъединена към пророчеството и епископите, които са я служели са били считани за пророци.


Евхаристията – припомни Вартоломей І е предшественица на Божието Царство. В нея Слово и Тайнство се превръщат в една единствена реалност, словото спира да бъде „слово” и се превръща в „Личност”, въплъщавайки в себе си всички човешки същества и цялото Божие творение.


В живота на Църквата, смирението и споделянето на Божественото Слово биват отразени в живота на светците. В Светците – подчерта Вселенския Патриарх - разпознаваме Словото Божие, защото Бог и неговите светци споделят едно и също сияние; в милосърдната любов на светеца можем да съзерцаваме Бог като „наш Отец” и Божественото милосърдие постоянно присъстващо.


В заключение на своето размишление, Вартоломей І обобщи осовните теми в него и подчерта, че „ние самите трябва да бъдем променени от Словото, ако искаме да останем верни на живота и мисията на Църквата”.