Бенедикт ХVІ на визита в Квиринала потвърди сътрудничеството между Италианската държава
и Светия Престол
(04.10.08) Църквата винаги ще подкрепя общото благо на Италия, въпреки икономическите
и социални трудности на момента. Но Църквата очаква респект за своята пасторална дейност,
без да иска за това нито привилегии, нито накърняване на свободата на никого. С тези
мисли Бенедикт ХVІ завърши своето изказване днес в Квиринала, по време на визита на
президента на Италианската република Джорджо Наполитано. Папата подчерта значението
на сътрудничеството между Светия Престол и Държава, признавайки взаимния „суверенитет”.
„Символичен дом за всички италианци” и в една недалечна епоха, седалище на
„някои радостни, а други тъжни страници от историята на Папството”. Прекрачвайки за
втори път прага на Квиринала – първият път бе през 2005 г., посрещнат от Карло Адзелио
Чампи – Бенедикт ХVІ спря мисълта на десетилетията така наречен „римски въпрос” или
когато, между 1870 и 1929 г. древният дворец на Папите „стана – отбеляза – почти един
знак на противоречие между Италия, която „бленуваше да се обедини в една държава”
и Светият Престол „загрижен да съхрани своята независимост за гарантиране на собствената
универсална мисия”. Един исторически момент, който позволи на Папата да изтъкне още
веднъж как в града Рим съжителстват „мирно” и сътрудничат „плодотворно Италианската
държава и Апостолическият престол”:
„И тази моя визита потвърждава, че
Квириналът и Ватиканът не са хълмове, които се пренебрегват или с омраза се противопоставят;
по-скоро те са места, които символизират взаимния респект на суверенитета на Държава
и Църква, готови да сътрудничат заедно за насърчаване и служене на цялостното благо
на човешката личност и мирния ход на социалното съжителство”.
Придружен,
между другите, от държавния секретар кардинал Тарчизио Бертоне и от кардинала викарий
Агостино Валини, Бенедикт ХVІ влезе в Квиринала в 11 часа посрещнат от почестите дължими
по протокола на един държавен глава. След военните почести и поздрава на институционните
власти, президентът Наполитано и Папата проведоха близо половин часов частен разговор.
Говорейки
за Свети Франциск, чийто празник се чества днес, Бенедикт ХVІ отбеляза, че в тази
фигура, която „привлича вярващи и невярващи, можем да открием картината на вечната
мисия на Църквата, и в нейната връзка с гражданското общество. Църквата, в настоящата
епоха на дълбоки и често пъти болезнени промени – продължи – продължава да предлага
на всички посланието на Евангелското спасение и се ангажира да допринася за изграждането
на едно общество основано върху истината и свободата, върху респекта към живота и
човешкото достойнство, върху справедливостта и социалната справедливост”:
„За
да доведе до завършек тази своя мисия, Църквата навсякъде и винаги трябва да може
да се ползва от правото на религиозна свобода. Пред Асамблеята на Обединените Нации,
които тази година честват 60-годишнината на Универсалната декларация за правата на
човека, пожелах да подчертая, че ‘пълната гаранция на религиозната свобода не може
да се ограничи със свободното упражняване на култа; напротив, трябва да бъде вземано
в предвид общественото измерение на религията и следователно на възможността на вярващите
да дават своя дял в изграждането на социалния ред’”.
В
изпълнението на това, „Църквата няма за цел властта, нито претендира за привилегии
или позиции с икономическа и социална изгода”, повтори Бенедикт ХVІ със същите думи
произнесени миналата година, засягайки една от най-деликатните точки на връзките между
католици и гражданско общество:
„Няма повод за страх от нарушаване на
свободата от страна на Църквата и на нейните членове, които между другото очакват
да им бъде призната свободата да не изневеряват на собствената съвест осветлена от
Евангелието”.
От страна на Църквата, увери Папата:
„Пастирите
и верните ще продължават да дават своя важен принос за изграждането, дори в тези моменти
на икономическа и социална несигурност, на общото благо на страната, както и на Европа
и на цялото човешко семейство, отделяйки специално внимание на бедните и на отхвърлените,
на младежите търсещи трудова заетост и на безработните, на семействата и на възрастните,
които с труд и ангажимент са допринесли за нашето настояще и затова заслужават благодарността
на всички”.
Преди това, президентът Наполитано говори за „синхрон” с визията
на Бенедикт ХVІ относно необходимостта да се работи за човешкия и граждански прогрес
под знака на „респекта към човешкото достойнство във всички негови форми и във всички
места”, като посочи някои „нови тревожни прояви” на расова дискриминация в различни
страни.