В очакване на Синода за Словото Божие: поучения на Бенедикт ХVІ

(23.09.08) Остават броени дни до откриването на Синода за Словото Божие, който ще се проведе във Ватикана от 5 до 26 октомври. За него Светият Отец Папата говори и вчера по време на срещата в Кастел Гандолфо с новоназначените епископи. Той подчерта необходимостта за всеки християнин да поставя Словото Божие в центъра на собствения живот. Но нека се спрем по-широко на поученията на Бенедикт ХVІ по този аргумент.

„Пренебрегването на Писанията е пренебрегване на Христос”: Папата цитира често пъти това предупреждение на Свети Йероним припомняйки необходимостта „всеки християнин да живее в контакт и в личен диалог със Словото Божие, дадено ни в Светото Писание”. Един диалог трябва да има винаги две измерения:

„От една страна трябва да бъде един наистина личен диалог, защото Бог говори с всеки от нас посредством Светото Писание и има едно послание за всекиго. Трябва да четем Светото Писание не като слово от миналото, а като Словото Божие, което се обръща и към нас и да търси да разбере какво Господ иска да ни каже”. (Генерална аудиенция от 7 ноември 2007)

От друга страна Писанието трябва да бъде четено „в единение с живата Църква”, за да не изпадне в една индивидуалистична интерпретация, често пъти обусловен от времето и от модите:

„Не трябва никога да забравяме, че Словото Божие надхвърля времената. Човешките мнения идват и си отиват. Което днес е модерно, утре ще бъде старо. Словото Божие обаче е Слово за вечен живот, носи в себе си вечността, това, което важи за винаги. Носейки в нас Словото Божие, носим в нас вечността, вечния живот”. (Генерална аудиенция от 7 ноември 2007)

„Църквата, казва Папата – не живее от само себе си, а от Евангелието и от Евангелието винаги и отново черпи насока за своя път. Това е нещо, което всеки християнин трябва да съхранява и да прилага за самия себе си”:

„Само който слуша Словото може да стане негов вестител. Той не трябва да поучава една собствена мъдрост, а премъдростта на Бог, която често пъти е съблазън в очите на света”. (Слово за 40 г. от Dei Verbum – 16 септември 2005)

И тук Папата поставя въпроса:

„Трябва да вярваме: ние християните не сме ли станали твърде мълчаливи? Не ни ли липсва може би смелостта да говорим и да свидетелстваме... Нашият свят има нужда от това свидетелство; очаква преди всичко общото свидетелство на християните”. (Втора вечерна молитва от Преобръщането на Свети Павел – 25 януари 2007)

Бенедикт ХVІ насърчава четенето на Светото Писание, четенето на Словото Божие с размишление и молитва:

„То се състои в оставането задълго върху един библейски текст, четейки и препрочитайки, почти „предъвквайки го” както казват Учителите на Църквата и изстисквайки, така да се каже, целия „сок”, за да храни размишлението и съзерцанието и да напои като лимфа конкретния живот”. (Ангел Господен от 6 ноември 2005)

Да се слуша Словото става безполезно, ако не се поставя на практика: моделът е Мария, която говореше и мислеше с думите на Бог:

„Да се молим, та като Мария, Църквата да бъде послушна рабиня на Божественото Слово и да го известява винаги с твърдо доверие, така че целият свят слушайки да вярва, вярвайки да се надява, надявайки се да обича”. )Ангел Господен от 6 ноември 2005)