„Опознаването на Социалната
доктрина, с която Църквата, както пише в енцикликата Deus Caritas Est, възнамерява
да подпомогне очистването на разума и подбуждането на моралните сили, без които не
могат да бъдат изградени справедливите структури на в едно общество, е задължение
на всеки един верен. Едно неотменимо задължение в днешния съвременен свят, където
ускорения ритъм на работа, вниманието към бедните и социалната справедливост биват
ощетени от изискванията за висока продуктивност, конкуренцията и печалбата.
Въоръжени
със съзнанието, за бързата промяна на времената, според Бенедикт ХІV е настъпил часа
да се предприеме нов поход в една друга посока. „Давайки се сметка, че социалния живот
се е отдалечил от вярата, и че семейното огнище често не е пример за свидетелстване
на вярата, трябва да намерим начин по който тази вяра да бъде освидетелствана, за
да може да оформи обществото, да предложи нов начин на живот и да сплоти всички в
един общ начин на мислене, обич и приятелство”. Социалната доктрина на Църквата е
поставена в една голяма мисия в която всички трябва да бъдат привлечени: едно ново
внимание към истинските нужди, материални и не, на всеки един човек.
„Това
внимание към истинските нужди на хората – подчертава Папа Ратцингер – се изразява
в ежедневната отдаденост към бедните, тези които виждаме всеки ден и тези, които не
можем да видим”. Именно поради тази причина – продължава Папата – за всички християни,
но преди всичко за свещениците, монасите и монахините, за всяка една отделна общност,
бедността и бедните трябва да бъдат един нов предмет при изпита на съвестта”.
Един
много особен аспект в Социалната доктрина заема човешкия труд. „Човешката личност,
трябва да се превърне в критерии за достойнството на всяка една работа”. Именно поради
тази причина поучителната власт на Църквата, винаги е поставяла на първо място човешкото
достойнство в работна дейност, оприличавайки я с нейната истинска цел, но без да забравя,
че венеца на библейското учение на всяка една работа е заповедта за една заслужена
почивка. Следователно, изискването неделния ден да не бъде оприличаван на другите
дни от седмицата е избор на цивилизованост”.
Независимо от това, работата за
много хора заема по-голямата част от тяхното ежедневие и мисли. Живее се за да се
работи или се работи за да се живее? Границата между тези две позиции е много тънка
и лесна за преминаване.
Но Бенедикт ХІV обича да напомня на, че човек не сътворен
да работи. Напротив, „работата не може да заема най-важното място във формирането
на човека и развитието на обществото, и поради тази причина – напомня Бенедикт ХVІ
– тя трябва да бъде организирана и извършвана в пълното уважение на човешката личност
и достойнство и с служба на общото благо”.
В същото време – продължава Папата
– е наложително човек да не се оставя да бъде заробен от нея, и да не я издига в култ,
претендирайки че ще намери в нея целта и смисъла на своя живот…Помни съботния ден,
за да го осветиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмия ден
е събота в чест на Господа, Твоя Бог /Изх. 20, 8-9/. Съботата е ден осветен, т.е.
посветен на Бог, в който човек най-добре може да разбере смисъла на своето съществуване
и на неговата работна дейност”.
Ако от една страна мисията на труда е да бъде
в помощ на човека в постигането на общото благо, от друга страна, казва Папа Ратцингер,
„за да може това да се осъществи, не се достатъчни само необходимата техническа или
професионална квалификация; не е достатъчно дори създаването на един справедлив социален
ред грижещ се за нуждите на всички. Нужно е духовност, която всекидневно да помага
на верните да се осветяват чрез своята работа, по примера на Свети Йосиф, който ежедневно
със своя труд е посрещал нуждите на Светото Семейство, и поради тази причина Църквата
го издига като патрон на работниците”.
Папа Бенедикт, си пожелава, благодарение
на огромната и прозорлива дейност на неговия предшественик Папа Йоан Павел ІІ в тази
област, Църквата да може да се превърне в опорна точка в тази сфера. „Социалната Доктрина
на Католическата Църква, която поставя човешката личност в центъра на социалния ред,
може да предложи много нови идеи на съвременното мислене по социалните въпроси”. Светла
Чалъкова