Папата към френските интелектуалци: Търсенето на Бог лежи в основата на европейската култура

(12.09.2008) - „Зараждането на западното богословие” и „корените на европейската култура” са свързани от „културата на монашеството”, чиято основна дейност е била „търсенето на Бог”. Една култура, обаче, която се ограничава в сферата на субективизма и не смята за научен въпроса за търсенето на Бог, би било отричането на разума и неговите възможности. В основата на европейската култура лежи търсенето на Бог и възможността да бъде чут, което остава основата на всяка истинска култура. Това са основните концепции в словото на Папата към 700 представители на културата, което произнесе в парижкия манастир College des Bernardins. Едно „емблематично място”, свързано с монашеската култура, където са живели хора търсещи да разберат своето призвание и живеят по-добре своята мисия” .


Папата благодари на покойния кардинал Люстиже, превърнал манастира в „център за диалог между християнското знание и съвременните културните и художествени течения във френското общество”. Бенедикт ХVІ благодари и на делегатите от мюсюлманската общност във Франция , „приели участието си в тази среща” и към които отправи „най-добри благопожелания за започващия месец Рамазан”.

За Папата, търсенето на Бог и опита на монасите не принадлежи към миналото, е валиден и днес, тъй като „е част от произхода на западната теология и корените на европейската култура”. Търсенето на Бог, чрез Словото и свещените книги съдържа вътрешното изискване за една „култура на словото”, тъй като „Божието слово е път към нас и към Него”. Папата цитира големия френски богослов Жан Леклерк, за когото „в западното монашество, есхатология и граматика са вътрешно свързани”, тъй като „желанието към Бог включва любовта към Словото”.


За разбиране „културата на словото”, Папата посочи няколко етапа. Въпреки, че първоначало търсенето на Бог е индивидуален път, Словото „въвежда в общение вярващите”. Ето защо, Божието слово трябва да се чете по подходящ начин”. Освен това, Божието слово въвежда в личен разговор с Бог. Както в Псалмите, Той ни дава думите с които да диалогираме и се обръщаме към Него, „за да поднесем нашия живот, с неговия възход и падения, през Него и към Него”. Божието слово обвързва духа и тялото, откъдето се развива и музиката, която в християнската литургия е средството за насочване на думите към по-висше предназначение. „За монасите, както и за всички християни, музиката ни обединява в едно небесно общение”. „По този начин – обясни Папата - културата на песента става култура на съществуванието” и опит да се отговори на величието на Словото от което се ражда западната музика.


Но за да се разбере културата на словото трябва да се има предвид „особеността на Свещените книги, предаващи Словото чрез различните текстове в Стария и Новия завет. „Единството на библейските книги и божествения характер на техните думи - посочи Папата - не само е исторически факт, а исторически потвърждават многостранността и хуманността”. Това има огромни исторически последствия в историята на християнството и за формирането на европейската теология и култура: „Библията трябва да бъде тълкувана и има нужда от една общност в която се е формирала и в която да бъде живяна. Нейното единство съдържа смисъла, който обединява всичко”. Всичко това , допълни Папата, „изключва всичко онова което се нарича фундаментализъм.


В словото си Папата засегна и темата за „универсалността на християнското послание”, което е в тясна връзка с „универсалността на разума, присъстващ в човешката душа”. „Универсалността на Бог и универсалността на разума към Него – поясни Бенедикт ХVІ – представляват взаимна мотивация и общ дълг за известяване”, защото за тях „вярата не принадлежи към обикновената култура, която различна според народите, а част о истината, която еднакво засяга всички”.

„Нашите градове – заключи Папата – вече на пълни с многообразни икони на божественото. За много, Бог се е превърнал в един голям Непознат”….”Една култура поддържана само от чистия позитивизъм, която смята за ненаучен въпроса за търсенето на Бог в полето на субективизма, би било капитулацията на разума и отказ от неговите върховни възможности, а оттам и гибелта на хуманизма, чиито последствия биха били повече от тежки. Онова, което е основало културата на Европа, търсенето на Бог и възможността за бъде чут, остава и днес основата на истинската култура”.