Бенедикт ХVІ в Париж като свидетел на един Бог, който обича и спасява: "Корените на Франция са християнски"

(12.09.08) Бенедикт ХVІ започна своята пастирска визита във Франция по повод 150-годишнината от явленията на Дева Мария в Лурд. Папският самолет кацна на летище Орли малко след 11 часа, тази сутрин, а Бенедикт ХVІ бе посрещнат лично и много сърдечно от френския президент Никола Саркози и съпругата му Карла. На официалната церемония в Елисейския дворец пред президента и представители на френските власти, Светият Отец изтъкна дълбокото значение на своето посещение "в една земя, където не може да се забрави това, което е дала на Църквата в разстояние на двадесет века”.


Основният момент в тази десета поредна апостолическа визита на Бенедикт ХVІ е 150-годишнината от явленията в Лурд и за да се присъедини „към поклонниците от света идващи тази година в Богородичното светилище”. Настояща визита е повод за Папата отново да посети Париж, град добре познат от кардинал Ратцингер и да подчертае, припомняйки думите на президента Саркози в Рим през м.декември м.г., дълбоките християнски корени на Европа и на Франция, страна която „още от своето начало получи посланието на Евангелието” и в която „Църквата изигра цивилизираща роля”.

Словото на Папата засегна темите за отношенията между Църква и държава, между политическата и религиозната сфери, които са центъра на вниманието на много французи. Отговорът на тези въпроси, обясни Папата, е предложен от Христос, когато казва: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу”:

„L’Eglise en France jouit actuellement d’un regime de liberte…”
Църквата във Франция понастоящем се радва на свободен режим. Недоверието от миналото постепенно се е превърнало в един ведър и положителен диалог, който все повече се утвърждава”.
 
Бенедикт ХVІ обясни, че добрата воля е взаимна. Някои зони на диалога са отворени, необходимо е да се изминат, и тръгвайки от израза „позитивен светски характер”, използван от Саркози, Папата е убеден, че „в този исторически момент, в който културите се преплитат помежду си все повече, е необходим един нов размисъл върху истинския смисъл и значение на светския характер”:

“Il est en effet fondamental, d’une part, d’insister sur la distinction entre le politique...”
Необходимо е, от една страна да се наблегне на разграничението между политическата и религиозната сфера с цел да се защити както религиозната свобода на гражданите, така и отговорността на държавата към тях, а от друга страна, по-ясно да се осъзнае неотменимата функция на религията за формиране на съвестите и за приноса, който може да даде, заедно с други инстанции, за създаването на един етически консенсус в обществото”.

Папата е един сеяч на любов и надежда в едно общество като днешното, което има нужда от тях, защото е засегнато от „малки духовни въжделения и от малки материални сигурности”. Бенедикт ХVІ не крие своите загрижености: най-голямата за младежите: за тях е все по-трудно да се ориентират, страдат от липсата на ориентировъчни точки в семейния живот, понасят ограниченията на един обуславящ религиозен комунитаризъм. Но безпокойството на Папата се отнася и до социалната ситуация на западния свят, „белязана за съжаление от мълчаливия прогрес на разликата между богати и бедни”. Справедливи решения обаче има, Папата ги сочи: дейността на Църквата, която „се опитва да отговори на неотложните нужди”, но редом до нея трябва да стои и държавата, институция която е длъжна „да приема закони, за да изкорени несправедливостите”. Сега е моментът, продължи, за да се защитава и зачита планетата, да се правят „по-конструктивни предложения за гарантиране на благосъстоянието на бъдещите поколения”. За Франция, в качеството на пореден председател на Европейския съюз, тези месеци са повод да засвидетелства че държи за правата на човека и за тяхното насърчаване за благото на индивида и на обществото:

“Lorsque l’Europeen verra et experimentera personnellement que les droits… „
Когато европейският гражданин види и лично почувства, че ненакърнимите права на човешката личност, от зачатието до естествената смърт, както и тези свързани със свободното възпитание, семейния живот, труда, без да се забравят естествено религиозните права, когато европейският гражданин си даде сметка че тези права, които представляват едно цяло, са насърчавани и зачитани, тогава ще разбере напълно величието на сградата на Съюза и ще стане негов активен строител”.

В наши дни всичко това не е лесно, моментът е несигурен, особено пред опасността от появяването на стари вражди, напрежения и противоречия между нациите:

“La France, historiquement sensibile à la reconciliation des peuples…”
Франция, исторически чувствителна към помирението между народите, е призвана да помогне на Европа в изграждането на мира вътре в нейните граници и в целия свят”.

Важно е, заключи Папата, да се насърчава едно единство, което не може и не желае да бъде еднообразие, а което е в състояние да гарантира респекта на националните различия и на различните културни традиции, които представляват едно богатство в европейската симфония, със съзнанието, че „националното единство се реализира в отварянето към другите народи и чрез солидарността с тях”.

В слово си към Папата, президентът Саркози определи неговата визита като едно изключително събитие за всички френски католици и посочи концепциите изразени от него в римската базилика Свети Йоан Латерански миналия декември за един позитивен светски характер. Диалогирането с религиите е законно за демокрацията и уважително по отношение на светския характер. Религиите и следователно християнството, са изходна точка за едно размишление не само за Бог, но също така и за човека, обществото и природата. Би било една лудост, уточни Саркози, да се лишим от него и би било един грях против културата и мисълта. Позитивният светски характер е отговорът в един момент на огъване върху самите себе си, в една епоха, в която демокрациите се намират пред предизвикателството да отговорят на съвременните проблеми. Позитивният светски характер, допълни Саркози, е една покана към диалога, към толерантността и към респекта, едно насърчение за религиите, както и за всички течения на мисълта. В заключение френският президент подчерта значението на религиите за даването отговор на нуждата от надежда за човеците. Търсенето на духовността, завърши френския президент, не е опасност за демокрацията, нито заплаха за светския характер.