Бенедикт ХVІ поздравява Франция: "Идвам като посланик на мира и братюлюбието"

(10.09.08) На днешната генерална аудиенция, провела се в аулата Павел VІ във Ватикана, Светият Отец Папата отправи специален поздрав към френската нация, като призова верните да се молят за неговата пасторална визита във Франция, която ще започне в петък, 12 септември по повод 150-годишнината от явленията на Дева Мария в Лурд.

“Je viens chez vous en messager de paix et de fraternitè...
Идвам сред вас като посланик на мир и братолюбие. Вашата страна не е непозната за мен. Не веднъж съм имал радостта да я посетя и да оценя нейната великодушна традиция на гостоприемство и толерантност, както и нейната здрава християнска вяра и голяма човешка и духовна култура”.

След като посетя Париж – каза Папата – „с голяма радост ще се присъединя към поклонниците, които ще последват етапите на юбилейния път по стъпките на Света Бернадет, в Масабиелската пещера”.

„Скъпи приятели от Франция, призовавам ви да се присъедините към моята молитва, за да може това пътуване да донесе изобилни плодове. В очакване да бъда скоро сред вас, призовавам над всички, над вашите семейства и над вашите общности, майчината закрила на Дева Мария, Света Богородица Лурдска. Бог да ви благослови!”

 
Преди това обръщение към Френската нация, Бенедикт ХVІ предложи катехизиса за Свети Павел, днес посветен по-специално на характеристиките на неговото апостолство като завърши с пожеланието всички свидетели на Евангелието от всяко време, да бъдат „апостоли на радостта в Христос”.

В служба на Евангелието „двайсет и четири часа от двайсет и четири”, смело, до понасянето в името и от любов към Исус – мъчения, затвор, корабокрушения, умора, изтощителни пътувания. Павел от Тарс, обясни Бенедикт ХVІ, знаеше много добре, че думата „апостол” означава на гръцки „пратеник”, един посланик за сметка на някого, за когото да се пожертваш без да се щадиш. Понеже този „Някой” бе самият Христос, който го бе срещнал пред вратите на Дамаск, Павел знае добре – и го казва не веднъж в своите писма – че вътрешният повик го бе направил апостол, а не човешката воля:

„Господ е този, който повиква към апостолата, не собствената самонадеяност. Апостол не се става от само себе си, то е дело на Господа; следователно апостолът трябва непрестанно да се съпоставя с Господ. Не случайно Павел казва, че е „апостол по призвание”, т.е. не от страна на човеците, нито чрез човеците, а чрез Исус Христос и Бог Отец”.

Следователно, един избраник, обясни Папата, който от една страна признава първенството на Дванадесетте избрани от Исус по време на неговия земен живот – самонарича се не веднъж „последен от апостолите” – а от друга страна проявява една по-широка концепция за ангажимента стоящ пред един вестител на Евангелието:

„Ясно е, че разбирането на Свети Павел за апостолата не се ограничава до групата на Дванадесетте. Очевидно Павел умее добре да разграничи собствения случай от този на другите, които бяха апостоли преди него: на тях той признава едно специално място в живота на Църквата. И въпреки това, както всички знаят, Свети Павел също тълкува себе си като Апостол. Ясно е, че в началото на християнството никой не измина повече километри от него, по земя и по море, с единствената цел да разглася Евангелието”.

Да бъдеш избран по „божествена” инициатива и да бъдеш пратеник са две от трите характеристики посочени от Бенедикт ХVІ за термина „апостол” в случая на Свети Павел. Третата, обясни Папата, се отнася до „известяването на Евангелието с основаването на църкви”. Апостолатът – подчерта Папата – не е и не може да бъде една почетна титла. Тя ангажира конкретно и по драматичен начин цялото съществуване на заинтересования субект”:

„Един типичен елемент за истинския апостол, добре изтъкнат от свети Павел, е един вид идентификацията между Евангелие и евангелизатор, и двете предопределени за същата съдба. Никой както Павел не изтъкна, че известяването на Христовия кръст е „съблазън и безумство” , за което мнозина реагират с неразбиране и отхвърляне. Това ставаше по онова време, и не трябва да изненадва, че става и днес (...) тази остава мисията на всички апостоли на Христос във всички времена: да бъдат сътрудници на истинската радост”.

Накрая Светият Отец поздрави по-големите групи поклонници, сред които участниците в Семинара за социални комуникации, организиран от Папския университет „Светия Кръст”. Днес, преди генералната аудиенция, Папата произнесе проповед в края на заупокойната литургия за кардинал Антонио Иноченци, отслужена от кардинал Анджело Содано, декан на Кардиналската колегия. Папата посочи, че вяра и разум бяха свързани в кардинала по време на неговия дълъг живот, поднесен в служба на Господа.