Нови дяконски ръкоположения в Никополската епархия под знака на Блажен Евгени Босилков

На 15 ноември Никополската епархия ще има още двама дякони и бъдещи свещеници: Страхил Каваленов и Койчо Димов, които след дългогодишна и старателна богословска и духовна подготовка в Папската семинария в Рим и Папския Грегориански университет вече се намират в България. Това дава нова надежди за Католическата църква в страната, но най-вече е още един знак за „прекрасното бъдеще”, предречено от никополския епископ, Блажен Евгени Босилков, чийто литургичен празник се чества на 13 ноември. Своите чувства за предстоящото ръкоположение и мисли за свещеническото служение споделя бъдещия дякон Страхил Каваленов:


*********
„На 15 ноември, според решението на Никополския епископ монс. Петко Христов, аз и Койчо Димов с който завършихме тази година семинарията в Рим, ще бъдем ръкоположени за дякони. По този начин Църквата утвърждава нашето призвание и нашия път към свещенството.


Къде ще бъде церемонията по ръкополагането и защо е избрана датата 15 ноември?
Тази година Никополската епархия, както и Католическата църква в цяла България, отбелязват тържествено 10 годишнина от беатификацията на епископ Евгени Босилков и решението беше взето във връзка с неговия литургичен празник 13 ноември. Церемонията по ръкоположението ще бъде извършено в родното място на Блажения, Белене, в църквата „Рождение на Блажена Дева Мария”, където той е бил кръстен.

Какво означава за теб дяконското служение?
Това което Блажения Евгени пише малко преди смъртта си: „Кръвта на мъчениците е залог за едно прекрасно бъдеще на Църквата в България”. По време на моята подготовка за свещенството винаги съм се старал да се ръководя и имам пред себе си тези думи на покровителя на нашата епархия Блажен Евгени. Също така за мен дяконатът е много важен, не само като стъпка към свещенството, но също и като утвърждаване от страна на Църквата на желанието ми да служа на Словото, на Евхаристичното събрание и на ближните.


Как протича подготовката ти за този вълнуващ момент?
Освен подготовката свързана с натрупването на опит в дяконското служение в различни енории на нашата епархия, например ще помагам на енорийския свещеник в село Малчика, смятам да получа съответните духовни упражнения, които не само са задължителни но и изключително необходими в подготовката ми за приемането на дяконата. За мен това е изключително важно, защото това е една важна крачка – по този начин Бог, чрез Църквата, утвърждава тези години в които чувствах свещеническото призвание и се стараех да му остана верен.


Какъв е твоя личен прочит на съвпадението на датата за дяконско ръкоположение и годишнината от Беатификацията на епископ Босилков на която и ти присъства във Ватикана?
Нашите предшественици и всички онези, които проляха кръвта си и засвидетелстваха по различен начин в трудни моменти нашата вяра са наш пример. Всъщност, тези свещенически призвания които се появяват вече в България и по-конкретно в Никополската епархия, са също така и плод на молитвите на нашите небесни застъпници, сред които особено място заема и Блажения епископ Евгени”.