2008-09-03 13:35:40

Светски характер


RealAudioMP3 Църквата не може да дава заповеди на света, но в неговата неориентираност притежава отговорите, които могат да го напътстват по неговия път. С библейските символи на солта на земята и светлина на света може да придобием ясна представа за ролята, която изпълнява Църквата. Като такава, Църквата носи отговорността за цялостта и в цялостта на света, и не е просто едно копие на държава. Това е Църква, която е белязана със светски характер и която добре познава своето място и роля. С тези думи в своята книга “Солта на земята”, Папа Ратцингер подчертава какво означава светския характер, с който е белязана Църквата. „По същият начин - продължава Папата в своята книга - всяка една държава е призвана да притежава един здравомислещ “светски характер””. Но преди да задълбочим, какво означава светския характер на Църквата, е необходимо да подчертаем, че този доста често призоваван “светски характер” на една Държава е само един проблем възникнал през последните десетилетия, който често се превръща в един вид параноя на съвременните демократични държави.


Като добър богослов, формиран в школата на професори с изградено светско мислене, Ратцингер добре познава сложността на този аргумент, и поради тази причина му посвещава изключителни страници в своите книги. “Доктрината на една Държава, било то в древността и в средновековието, също както и в съвременните контрасти, се апелира към естественото право, което recta ratio, или здравомислещия разум познава добре. Но днес изглежда, че този здравомислещ разум не притежава правилните отговори, и естественото право не бива считано, за това което всеки един от нас познава, а по скоро като една особена католическа доктрина. Това означава – пише Кардинал Ратцингер в своята книга “Европа. Нейните основи днес и утре” – че съществува една криза в политическия разум, което от своя страна води до криза в самата същност на политическия живот. Изглежда – продължава Папата – че вече съществува само разума на отделните партии, а не разумно общ за всички човеци, дори само в основните насоки на човешките стойности”.


В този ситуацията на съвременния свят, основната задача на Католическата Църква е да поддържа стабилна нейната морална и антропологична позиция и в същото време да оповестява Евангелието. Нищо повече.

В едно свое изказване, по сложните взаимоотношения между Католическата Църква и недоверчивото правителство в Пекин, Бенедикт ХVІ пише: “Мисията на Католическата Църква в Китай не е да променя структурата или администрацията на Държавата, а по-скоро да оповестява на човеците, Христос спасителя на света, уповавайки се в своята апостолска мисия на Божията сила.


Още по-ясно в своята енциклика “Deus caritas est”, Папа Рацингер отбелязва: “Църквата не може и не трябва да взима в свои ръце политическата битка, за да изгради едно по праведно общество. Не може и не трябва да заема мястото на Държавата. Но в същото време не може и не трябва да гледа отстрани битката за справедливост. Трябва да се намеси в нея и да разбуди духовните сили, без които справедливостта, не може да се осъществи и развива. Справедливото общество не може да бъде дело на Църквата, но може да бъде осъществено от политиката. Въпреки това, Църквата работи неуморно за изграждането на едно справедливо общество”.


Описан по този начин, светския характер, се различава съществено от съществуващата съвременна идея на този термин, който “разделя обществения живот от всяка една стойност на многовековната традиция”. За Бенедикт ХVІ това е улица без изход. Трябва да дадем един нов смисъл на светския характер, който да подчертава и да запазва истинската разлика и автономност между различните сфери, но също и тяхното съжителство и обща отговорност. Само върху една основа от общи стойности религията и светския характер могат да съжителстват за едно взаимно развитие”.


Истеричния светски характер, който все по често се среща в днешно време, няма нищо общо с истинския светски характер. Хилядите страници история описващи сложните отношения между Светия Престол и някой държави, породени именно от погрешно разбрания светски характер, трябва и могат да бъдат забравени. Но въпреки това, все още е предмет на дискусии легитимното право на католицизма и неговия авторитет, Папата и епископите. Всеки път, когато някое църковно лице се изкаже по какъвто и да е аргумент, бива обвинен във вмешателство или интегрализъм. Но всичко това не влияе на любовта на Папа Ратцингер към заобикалящия го свят и неговите институции. “ Църквата и Държавата - подчертава Папата - независимо че са напълно различни имат призванието, според мисията на всяка една от тях и според собствените средства и цели, да служат на човека, който в същото време от своя страна е участник и получател на спасителната мисия на Църквата и гражданин на Държавата. В човека, тези две общества се срещат и сътрудничат за едно по-добро развитие на общото благо”.


Здравомислещият светски характер е взаимното насърчаване на човешкото благо.
Следователно – подчертава Папа Ратцингер – задължението на всички вярващи, и преди всичко на вярващите в Христос, е да допринасят и развиват понятието за светски характер: от една страна да признаят на Бог и неговия морален закон, както и на Христос и на неговата Църква, мястото което им се полага в човешкия и социален живот; от друга страна да потвърдят и уважават “легитимната автономия на земните действителности”, разбирайки като такива, “сътворените неща и самите общества, които имат собствени закони и стойности, които човек трябва постепенно да открива, използва и подрежда” , както подчертава Втория Ватикански Събор.
Светла Чалъкова







All the contents on this site are copyrighted ©.