Монс. Маркето - Папски съвет за мигрантите: Социалната интеграция на циганските общности не може да се постигне без зачитане на тяхната идентичност, традиции и култура

(03.08.2008) - „Младите цигани в Църквата и обществото” е темата на VІ Световен конгрес за пасторална дейност сред циганите, който се провежда във Фрайзинг, Германия от 1 до 4 септември. Участват представители на 25 епископски конференции в Европа, които обсъждат пастирската дейност сред циганите на универсално ниво на базата на актуалните промени сред различните етнически групи, обединени в термина цигани: ром, синти, мануш, кале, ашкали и др. Конгресът е насочен към формирането на новото поколение номади, което би могло да улесни интегрирането на циганските общности, които в Европа са 36 милиона души. За целта и основните линии на конгреса говори архиепископ Агостино Маркето, секретар на Папския съвет за пастирска дейност сред мигрантите и странстващите, организатор на форума заедно с Епископската конференция в Германия:


*********
„С този конгрес искаме да обсъдим духовните и материални нужди на младите цигани, както и да осъдим и оздравим негативните ситуации и индивидуализираме подходящи начини за тяхното хуманно, професионално и религиозно формиране. Освен това, конгресът е подходящ случай и те да изразят своите очаквания и нужди за обществена интеграция, което не означава асимилация, а по-голямо участие в решенията и дейностите, които ги засягат.
 
Как се развива пастирската дейност на Църквата след първия Конгрес за циганите, провел се през 1964г. с подкрепата на Папа Павел VІ?
На тази среща Папата призова епископите за по-голям ангажимент към циганите и мога със задоволство да отбележа, че броя на пасторалните дейци в този сектор значително нараснал. Днес в почти всички европейски страни има специфична пастирска структура за работа сред циганските общности, а на конгреса присъстват представители на 25 епископски конференции, имащи такава пастирска дейност. Освен това, Папския съвет за мигранти и странстващи редовно организира конференции и научни срещи, а локалните Църкви организират национални срещи, духовни упражнения и поклонничества. Миналата година Папския съвет организира и първата Международна среща за свещеници, дякони и духовници от цигански произход в която участваха 40 представители. В помощ на тази специфична пастирска дейност Папския съвет публикува и „Ориентири за пастирската дейност сред циганите”, който е първия църковен документ с универсално измерение, посветен на циганите и номадите.
 
В този документ се казва, че приемането на циганите е едно предизвикателство. Може ли днес Църквата да преодолее това предизвикателство?
Смятам, че е възможно, благодарение на хората ангажирани в тази пастирска дейност, но най-вече с помощта на богопосветените цигани. Може би не е известно, но има повече от стотина свещеници, дякони и монахини от цигански произход. Най-много има в Индия - около 20 презвитери, следвана от Унгария с 10 богопосветени, както и в Словакия, Испания и Румъния. Засега Франция е единствената страна, чийто национален директор на пастирската дейност сред циганите е техен свещеник, а заедно с него работят 1 свещеник, 3 дякони и 1 монахиня всичките от цигански произход. Според мен е необходимо промяна на мисленето, най-вече в гражданското общество. Приемането за което се говори в „Ориентирите” изисква признаване идентичността и достойнството на другия, а оттам гаранцията за достоен живот и зачитане основните човешки права. За съжаление, все още сме водени от предразсъдъците и предубежденията към циганите.


Кой път посочва Църквата за по-големия прием на страните към циганските общности?
На първо място е необходимо по-голямо съзнание за вътрешното състояние на циганските общности, тяхната култура и история. В този процес много голяма роля имат училищата и масмедиите, както и културните дейци. Те трябва да предложат на обкръжаващия контекст един положителен образ на циганите, за да се изкоренят предразсъдъците и предубежденията. Необходимо е общо съгласие с циганските общности и респект към тяхната идентичност, начин на живот, традиции, трудови особености и най-вече тяхната култура. Без това зачитане не би могло да се постигне реалната им интеграция, а в последствие и нивото на социална сигурност.
 
Смятате ли, че младите цигани съзнават нуждата да сътрудничат за интегрирането на техните етнически групи в обществения живот?
Мисля, че по-голямата част от младите цигани съзнават и имат желанието да участват в обществено-политическите процеси, засягащи човешкото и социално насърчаване на техните общности. Те са убедени, че инициативите на национално и международно ниво няма да бъдат ефикасни без тяхното участие в подготовката и прилагането на тези стратегии. Това бе изразено на конгреса от една италианска девойка от общността синти с убеждението, че за разлика от миналото те се чувстват подготвени за съпоставяне с обществото в културен и политически план. Това се потвърждава от увеличаващите се усилия за формиране на млади активисти, които могат да служат като „канали” за комуникация между техните общества и обществените институции или да подпомагат професионално техните връстници, за да изкорени разликите в техните общности, както и негативните предразсъдъци в по-голямата част от обществото.


Какво послание искате да отправи този конгрес от Фрайзинг?
Преди всичко, послание на солидарност и общение под знака на надеждата.Нашето желание е да уверим, че циганите са в центъра на вниманието на Църквата, като чеда на един и същ Отец. Въпреки, че много често са отхвърляни от обществото и са дискриминирани, те продължават да имат своето място в „сърцето на Църквата”, както казва Папа Павел VІ. Ние желаем да насърчим младите цигани към конкретни и трайни ангажименти за подобряване условията на живот в техните общности и в защита на техните права. Същевременно да им припомним техните задължения, които изисква едно отговорно участие в социалния и политическия живот. Другото послание на конгреса е към хората с добра воля и приемащите страни за доверие и уважение към циганските общности, включително и взаимната прошка. Защото зачитането на трансцедентното достойнство на човешката личност е върховния принцип, който трябва да управлява човешкото, културното и религиозното съжителство. Също така конгресът иска да бъде един апел към държавите да приложат такива норми, които наистина защитават правата на циганското население и ги закрилят от дискриминацията, расизма и социалното отхвърляне. И накрая, конгресът иска да бъде един призив за открит и конструктивен диалог към представителите на циганските общности”.