Навършиха се 30 години от избирането на Йоан Павел І – „усмихващия се папа” и „учител по истина”

(26.08.08) - На 26 август 1978 г. на Светипетровия престол бе избран Патриархът на Венеция, Албино Лучани. Неговият понтификат ще бъде най-краткия в историята на Католическата църква - само 33 дена, но въпреки това много интензивен и припомнян с много обич от верните. На 8 октомври 2006 г., по повод представянето на един филм за Йоан Павел І, Бенедикт ХVІ нарече Папа Лучани „учител по истина и старателен катехист”, Днес следобед, кардинал Патриарха на Венеция, Анджело Скола, предстоятелства и съслужи заедно с епископите от областта Тривенето, света литургия за Папа Лучани в Канале д’Агордо, родното място на Йоан Павел І. В проповедта си кардинал Скола подчерта неговото „смирение, послушание и свобода”. „Наричан бе усмихващия се папа - каза кардинал Скола - сякаш за да се изрази сбора на цялата му човечност”.

*********
„Ето какво представлява вярата: да се отдадеш на Бог, но преобразявайки собствения си живот”: с тези думи, на общата аудиенция от 13 септември 1978 г., втората от неговия кратък Понтификат, Йоан Павел І обясни тайната на вярата. И именно с отдаването на Божията любов, още от детските години, се характеризира животът на Албино Лучани. „Трябва да обичаме ближния – бе насърчението на Йоан Павел І – Господ ни го повели не веднъж. Аз препоръчвам винаги не само голямата любов, а малките жестове на любов. По време на молитвата Ангел Господен от 10 септември 1978 г. Йоан Павел І описа тази любов към Бог с изненадващите думи:

„От страна на Бог ние сме предмет на една неугасваща любов. Знаем: неговите очи са обърнати винаги към нас, дори когато изглежда че е нощ. Той е баща, още повече, той е майка. Не иска да ни причини зло; желае само доброто ни, на всички. Чедата, когато са болни, имат още повече правото да бъдат обичани от майката. Ние също, ако случайно сме болни от лошотия, когато сме извън пътя, имаме по-голямото право да бъдем обичани от Господа”.

Албино Лучани впечатляваше със своята благост, скромност, смирение. Качества, които още във Венеция, верните бяха започнали да ценят през годините на неговия Патриархат. „Humilitas” , „смирение” бе неговото епископско мото, взето от Свети Карл Боромей. Един Папа „енорист на света”, който удивляваше със своята способност да говори на всички, да бъде разбиран дори от най-малките. Един пример са неговите думи, произнесени на Ангел Господен от неделя, 17 септември 1978 г.:

„Папата също бе ученик в тези училища: гимназия, лицей, университет. Но аз мислех само за младостта и за енорията. Никой не ми бе казал: „’Ти ще станеш Папа’. Ох! Да бяха ми го казали! Ако ми го бяха казали, бих учил повече, бих се подготвил. Сега обаче съм стар, няма повече време”.

Числата от неговия Понтификат, продължил един месец, завършват само на една цифра: 4 генерални аудиенции, 5 Ангел Господен, 2 проповеди, 9 слова. И независимо от това, Папа Лучани извърши важни дела. На 20 септември насърчи мира изпращайки писмо до епископатите на Чили и Аржентина, страни на ръба на една война. Ангажимент подет с успех от Папа Войтила. С голямо внимание следеши преговорите за мир в Близкия Изток, в ход в Кемп Дейвид, насърчавайки участниците да засилят пътя на диалога. Сред неговите дела изпъква и назначението на тогавашния архиепископ на Мюнхен, Йозеф Ратцингер, за пратеник на третия Богородичен конгрес в Еквадор. На последната неделна молитва Ангел Господен, на 24 септември, Папа Лучани повери едно послание на верните: едно насърчение да не се оставят да бъдат победени от злото, поверявайки се с надежда на Христовата любов:

„Понякога хората казват: „Живеем в едно лошо, безчестно общество. Това не е вярно. Има още много добри и много честни хора. По-скоро какво да направим, за да подобрим обществото? Аз бих казал: всеки от нас да се опита да бъде добър и да зарази и другите с една доброта пропита от смирение и от любовта поучена от Христос”.