Бенедикт ХVІ: Страданието на човека и Тайнствата раздавани на децата сред силните теми на диалога със свещениците в катедралата на Бресаноне

(07.08.08) Смисълът на страданието в живота на един християнин и значението на катехизиса за деца в подготовка за Тайнствата бяха темите разгледани от Папата в отговорите на двама свещеници говорещи италиански език вчера по време на срещата с клира от Алто Адидже в катедралата на Бресаноне. Както и в другите четири отговора на немски език, върху различни теми с голяма актуалност за пасторалния живот, Бенедикт ХVІ отговори ясно, като посочи и своя личен опит.

Основното послание на християнството е, че страданието е присъствие на Христовата любов, който ни зове да обичаме страдащите: този бе отговорът на Бенедикт VІ на въпроса на един свещеник, тежко болен, който поиска от Светия Отец Папата думи на утеха за тези които страдат. Позовавайки се на своята енциклика Spe Salvi Папата подчерта, че способността да се приеме страданието и страдащите е мярка за човечност. И припомни примера на Йоан Павел ІІ, смиреното свидетелство на неговото страдание.

Това смирение, това търпение, с което приемаше рушенето на своето тяло, нарастващата неспособност да използва словото там, където бе учител на словото. И така ни показа – струва ми се – видимо тази дълбока истина, че Господ ни изкупи чрез своя Кръст, чрез Страданието като крайно дело на своята любов. Показа ни, че Страданието не е само едно не, нещо негативно, една липса на нещо, а е една положителна действителност.

Папа Войтила, допълни, показа че Страданието, когато е прието в любовта към Христос, в любовта към Бог и към другите е една изкупителна сила. Разбира се, каза Бенедикт ХVІ, Йоан Павел ІІ бе един гигант на вярата, разнесе Евангелието до краищата на земята, отвори нови пътища и направи да паднат стените между два свята. Но това негово свидетелство в страданието, подчерта, е една сила на любовта не по-малко силна от големите дела, които извърши през първата част на Понтификата си. Бенедикт ХVІ не пропусна да изкаже своята благодарност към тези, които страдайки се присъединяват към Бог любов, като призна също, че това не е лесно.

Бих искал да благодаря на всички, които приемат страданието, които страдат с Господа и бих искал да насърча всички нас да имаме сърце отворено за страдащите, за възрастните и да разберем, че именно тяхното страдание е един извор на обновление за човечеството и поражда любов в нас и ни свързва с Христос. Но в крайна сметка е винаги трудно да се страда.

Към Папата бе отправен въпрос за раздаването на Тайнствата на младежите. Въпросът зададе един свещеник, професор по теология, който със съжаление отбеляза, че не рядко пъти младежите участват слабо в църковния живот. Бенедикт ХVІ призна, че по въпроса няма “безпогрешен отговор” и отговори позовавайки се на своя личен опит.

Когато бях по-млад бях по-скоро строг. Казвах: Тайнствата са Тайнства на вярата и следователно, където няма вяра, където вярата не се практикува, Тайнството не може да бъде отслужено. (...)Но с времето, каза, и аз разбрах, че трябва да следваме по-скоро примера на Господа, който бе отворен и към отдалечените от Израел по онова време, който бе един Господ на милосърдието.

Бенедикт ХVІ посочи някои водещи линии за даване отговор на въпроса, по който, сподели, е дискутирал със своите енорийски свещеници когато е бил архиепископ на Мюнхен:

Следователно, бих казал, че Тайнствата са естествено Тайнства на вярата, където няма никакъв елемент на вяра, където Първото Причастие е само един празник с голям обяд, един празник на хубави дрехи, на подаръци, тогава не би било повече едно Тайнство на вярата. Но от друга страна ако можем да видим една малка искрица на желание за единение с Църквата, едно желание и от страна на тези деца, които искат да влязат в единение с Исус, струва ми се че е справедливо да има широта.

Така Светият Отец постави акцента върху значението от участието и на родителите в подготовката на децата за Тайнствата. Родителите, каза, могат на свой ред отново да научат вярата, участвайки в подготовката на своите деца. От тук последва насърчението огънят на Христовата любов да се носи в сърцата на децата, а чрез децата и в сърцата на техните родители.