Вяра

В съвременният западен свят все по-често се наблюдава прилив на крайни тенденции и начин на мислене от светски характер. Да имаш вяра или да вярваш става все по трудно, тъй като света с който се сблъскваме всекидневно е изцяло концентриран върху нас самите и в него Бог, не може да намери своето място. С тези уводни думи на папа Бенедикт ХVІ произнесени в интервю дадено пред Радио Дойче Веле през 2006 година, ще разгледаме темата за вярата през погледа на Папа Ратцингер.


За съжаление, споделя Папата в същото това интервю, днес не се пие вода от извора, а това което ни се предлага вече е „бутилирано”. Хората са си построили свой собствен свят и търсенето на Бог в този нов свят е много трудно. От друга страна, днес западния свят бива всекидневно атакуван от други култури в които силно присъства религиозния елемент и които са "изплашени" от студенината към Бог в западните страни. Това присъствие на свещеното в другите култури, независимо че не винаги се забелязва от пръв поглед, се сблъсква днес със западния свят и с нас, които се намираме на едни "мултикултурен кръстопът".


Но какво е за Бенедикт ХVІ вярата и по точно вярата за съвременния човек в Исус Христос, умрял и възкръснал за нашето спасение?


Преди всичко, че християнската вяра не е пречка за съвременния човек, подчертава Бенедикт ХVІ. Дори, наше задължение е да покажем на обкръжаващия ни свят всички положителни страни на тази вяра. И това трябва преди всичко да го направим в диалога с другите култури и религии, защото последователите от различните религии доста често биват смутени, дори можем да кажем объркани пред студенината на нашия рационализъм. Много е важно да покажем тази рационалност не е основната характеристика на съвременния западен човек. Крайно време е, приканва Папа Ратцингер, това съвременно светско мислене да си даде сметка, че християнската вяра не е пречка, а мост в диалога с другите светове.


Тази вяра, когато е автентична и искрена, подчерта Светия Отец по време на неделната молитва Ангел Господен, не убива човешката свобода и разум. Защо тогава, се пита Папата, вярата и разума трябва да се страхуват да се обединят, знаейки че по този начин ще изразят една от своите характеристики. Вярата изисква разума и го усъвършенства, а разума от своя страна осветлен от вярата, намира своите сили, за да се издигне до Божието познание и до духовните действителности. Човешкия разум, продължава Папата, не губи нищо отваряйки се към истините на вярата, а напротив: именно вярата изисква неговата свобода и доброволно присъединяване.


Само в единение с вярата, следвайки учението на свети Тома Аквински, напомня Папа Ратцингер, човешкия разум диша с пълни дробове, движи се в един обширен хоризонт, където може да се изрази и покаже по-най добрия начин. На когато човек ограничи своето мислене, давайки значение само на материалните стойности, затваряйки мирогледа си за основните въпроси за живота, за себе си и за Бог, той обеднява. Взаимоотношението между вярата и разума представлява едно сериозно предизвикателство за съвременната доминираща култура в западния свят.


Съвременното развитие на науките, допълва Папата, ни дарява множество положителни ефекти, които трябва винаги да бъдат признати. Но от друга страна, трябва да признаем че тенденцията да се счита за вярно само това което може да се експериментира, представлява един вид ограничение на човешкия разум и е причина са зараждането на една вече провъзгласена шизофрения, благодарение на която съжителстват рационализма и материализма, супертехнологията и необуздания инстинкт.


Затова Папа Ратцингер нарича „наложителна и спешна” нуждата от преоткриването на човешката рационалност по един нов начин: отворена за светлината на божественото Слово и за неговото съвършено откровение, което е Исус Христос, синът Божии станал човек.


Но възможна ли е още тази вяра в съвременния свят? На този привидно труден въпрос Бенедикт ХVІ отговаря в проповедта по време на неговото посещение в Регенсбург през месец Септември 2006: “Да вярваш е много просто, защото нашата вяра е семпла. Ние вярваме в Бог, начало и край на човешкия живот. В този Бог, който влиза в общение с нас неговите творения, превръщайки се в нашето начало и бъдеще. По този начин вярата, същевременно е надеждата и сигурността, че притежаваме едно бъдеще и че нашата вяра не е празна”.
Светла Чалъкова