(01.08.08) Бенедикт ХVІ подканя Църквата да се моли, “за да бъде насърчен и подсилен
отговорът на целия Божи народ към общото призвание за святост и мисия, с внимателно
разграничаване на харизмите и за постоянно духовно и културно формиране”. Тези думи
на Папата се съдържат в мисионерското молитвено намерение за м.август.
Папата
насърчава Църквата да се моли, защото всички кръстени са призвани към светостта. “Понякога
– подчертава – се мисли, че светостта е привилегия за малцина. В действителност –
казва – да бъде свят е задача на всеки християнин, на всеки човек!” Но в какво се
състои светостта?
“На въпроса може да се отговори преди всичко отрицателно:
за да бъдем святи не е необходими да вършим изключителни дела, нито да притежаваме
изключителни харизми. После идва положителният отговор: необходимо е просто да ‘служим
на Исус’, да го слушаме и да го следваме без да губим дух пред трудностите (...) Светостта
изисква едно постоянно усилие, но е възможна за всички хора, защото е дело не толкова
на човека, а е дар от Бога”. (Проповед от 1 ноември 2006)
От светостта
към мисията: и в този случай всеки християнин е мисионер. Но всички кръстени имат
не само задължението и правото да известяват Евангелието. Папата допълва, призовавайки
да се преодоляват онези двусмислени форми на респект, които накрая се превръщат в
едно мълчание на вярата. Всички имат правото да познаят Христос, спасител на човечеството:
“Известяването
на Евангелието остава първата задача на Църквата към човечеството, за да предложи
спасението на Христос на човека от нашето време, в много форми унизяван и подтискан,
и за да насочи към християнския смисъл културните, социални и етически промени в ход
в света”. (Ангел Господен от 7 октомври 2007)
Пътищата на светостта и на
мисията са толкова, колкото вдъхнови Духът. Това са харизмите, чиято автентичност
е гарантирана от тяхното послушание пред църковните власти. Харизмите – казва Папата
– могат да бъдат “неудобни”, но институцията трябва да внимава да не ги угаси:
“Който
е призван да решава и да води не трябва да претендира за господство над харизмите,
а по-скоро трябва да внимава да не ги задуши, устоявайки на изкушението да приравни
това, което Светият Дух желае многообразно за изграждането и разширяването на единственото
Христово Тяло, което самият Дух прави здраво в единението”. (Слово пред църковните
движения, 17 май 2008)