Папата осъди сексуалните злоупотреби извършени от някои свещеници в Австралия: „срам за Църквата, съчувствие и помощ към жертвите”

(19.07.2008) - Предпоследният ден от папската визита в Сидни за СМД започна с литургия в готическата катедрала St.Mary, смятана от местните католици за „майка на цяла Австралия”. Зедно с Папата съслужиха 65 епископи в присъстивето на семинаристи, новисти и новистки. По време на обреда Бенедикт ХVІ освети новия олтар – един литургичен жест, който му даде повод да каже, че както всеки олтар, така и богопосветения е „настрана” в служба на Бога в един свят, който иска да постави Бог „настрана”, свеждайки религията до акт на персонална набожност извън обществения живот. Папата предупреди, че когато човекът забрави че е създаден по Божи образ, се снижава, губи смисъла за живота и се поддава на културата на смъртта. Бенедикт ХVІ призова Църквата в Австралия да гледа към Кръста в който може да намери себе си и чрез него да води всеки човек към спасението. На семинаристите и новистите Папата посочи образа на страдащия Господ, призовавайки ги да не се обезкураважават в един свят, който е глух за Божито Слово, а се формират чрез молитвата, медитацията и отслужването на Евхаристията. Папата посочи, че Христос се следва и в целибата, бедността и послушанието, което означава „да се прегърне един начин на живот, изцяло отдаден на любовта”, онази любов която дава сили за посвещение на другите братя и сестри и специално на бедните. Както много австралийски медии очкаваха, Папата призна „срама от сексуалните злоупотреби над малолетни, извършени от някои свещеници в Австралия”. „Дълбоко съжалявам за жертвите и понесената от тях болка и страдание - каза Папата – и искам да ги уверя, че като техен Пастир споделям тяхното страдание. Тези престъпления, които представляват тежко предателство на доверието –добави Бенедикт ХVІ – трябва да бъдат осъдени най-категорично. Те причиниха голяма болка и накърниха свидетелството на Църквата. Обръщам се към всички вас да подкрепяте и съдействате на вашите епископи за борба с това зло. Жертвите трябва да получат разбиране, съчувствие и помощ, а отговорните за тези злини да бадат изправени пред правосъдието”. Папата посочи че спешен приоритет в пасторалната дейност е насърчаването на една по-сигурна и здрава среда, особено за младите.

*********
Пасажи от проповедта на Папата

Скъпи братя и сестри,
В тази красива катедрала с радост поздравявам моите братя епископи и свещеници, дяконите, богупосветените и миряните от архидиоцеза на Сидни. специално поздравявам семинаристите и младите монаси присъстващи сред нас, (...) тяхна ще бъде задачата да градят Божия дом за бъдещото поколение.
(...) Не мога да не си спомня редиците свещеници, монаси и верни миряни, които, всеки според неговата роля, допринесоха за изграждане на Църквата в Австралия. Мисълта се спира по-специално на онези семейства преселници, на които отец Джеремиа О’Флин повери Пресветото Тайнство в момента на тръгването, едно “малко стадо”, което съхрани това ценно съкровище, поверявайки го на следващите поколения, които изградиха тази голяма дарохранителница за слава на Бога. Нека се зарадваме за тяхната вярност и постоянство и да се посветим да носим напред тяхната умора за разпространение на Евангелието, за промяната на сърцата и за нарастването на Църквата в светостта, единството и любовта!

След малко ще осветим новия олтар на тази достопочтена катедрала. Както ни припомня изваяният фронтон, всеки олтар е символ на Исус Христос, присъстващ сред нас в своята Църква като свещеник, олтар и жертва. (...)
В днешната литургия Църквата ни припомня, че както този олтар, ние също сме осветени, поставени “настрана” в служба на Бог и за изграждането на неговото Царство. Твърде често обаче, се намираме потопени в един свят, който би искал да остави “настрана” Бог. В името на свободата и човешката независимост, името на Бог е подминавано в мълчание, религията е свеждана до лично почитане, а вярата е измествана в публичния площад. Понякога подобен манталитет, така изцяло противен на същността на Евангелието, може дори да помрачи самото наше разбиране за Църквата и за нейната мисия. Ние също можем да бъдем изкушавани да сведем живота на вярата до едно обикновено чувство, отслабвайки така нейната сила да вдъхновява една последователна визия за света и един ясен диалог с много други визии, стремящи се да завоюват умовете и сърцата на нашите съвременници. Историята обаче, включително и тази от нашето време, ни показва че въпросът за Бог не може никога да бъде премълчаван, че безразличието към религиозното измерение от човешкото съществуване в крайна сметка смалява и предава самия човек. (...)
Там където човекът е смален, там заобикалящият ни свят е смален; губи своя последен смисъл и липсва неговата цел. Това, което изпъква е една култура не на живота, а на смъртта. Как това би могло да бъде считано за “прогрес”? Напротив, това е една стъпка назад, една форма на отстъпление, която в крайна сметка пресушава самите извори на живота както на индивидите, така и на цялото общество.
Знаем, че накрая – както св.Игнатий Лойола видя съвсем ясно – единственият истински “стандарт” с който всяка човешка действителност може да бъде измерена е Кръстът и неговото послание на незаслужена любов, която триумфира над злото, над греха и над смъртта, която ражда нов живот и вечна радост. Кръстът разкрива, че преоткриваме самите себе си само дарявайки нашия живот, приемайки любовта на Бог като един незаслужен дар и работейки за довеждането на всеки мъж и на всяка жена до красотата на тази любов и до светлината на истината, която само носи спасението на света. (...)

Колко обаче е труден този път на посвещаване! Изисква една постоянна “вътрешна промяна”, една саможертвена смърт за самите себе си, което е условието за пълната принадлежност към Бог, една промяна на разума и на сърцето, което носи истинската свобода и една нова широта на визията.

(...) Всички тези ритуали ни подканят отново да изживеем нашето собствено освещаване в Кръщението. Подканят ни да отхвърлим греха и неговите фалшиви примамки, и да пием винаги все по-дълбоко от животворителния извор на Божията благодат. Скъпи приятели, нека тази литургична служба в присъствието на Светипетровия приемник бъде един момент за ново посвещаване и за обновление на цялата Църквата в Австралия!

Тук желая да направя една пауза, за да призная срама, който всички почувствахме в резултат на сексуалните злоупотреби над малолетни от страна на някои свещеници или монаси в тази нация. Тези престъпления, които представляват едно голямо предателство на доверието, трябва да бъдат осъдени по недвусмислен начин. Те причиниха голяма болка и навредиха на свидетелството на Църквата. Искам от всички вас да подкрепяте и да помагате на вашите епископи и да сътрудничите с тях в борбата срещу това зло. Жертвите трябва да получат състрадание и грижа, а отговорниците на тези злини трябва да бъдат изправени пред правосъдието. Това е един спешен приоритет за насърчаването на една по-сигурна и непокварена среда, особено за младежите. (...)
Докато Църквата в Австралия продължава, в духа на Евангелието, да посреща ефикасно това сериозно пасторално предизвикателство, присъединявам се към вас в молитвата, за да може това време на пречистване да донесе със себе си изцелението, помирението и една все по-голяма вярност към моралните изисквания на Евангелието.

Желая сега да се обърна към семинаристите и към младите монаси, които са сред нас със специални думи на обич и насърчение. Скъпи приятели: с голяма всеотдайност сте поели пътя на един специален път на посвещаване, вкоренен във вашето Кръщение и приет в отговор на личния повик на Господа. (...)
В днешното Евангелие Господ ни подканя да “вярваме в светлината” (срв.Йо, 12,36). Тези думи имат специално значение за вас, скъпи младежи семинаристи и монаси. Те са един апел да вярвате в истината на Божието слово и да се надявате твърдо в неговите обещания. (...)
Но не се страхувайте! Вярвайте в светлината! Вземете присърце истината, която чухме днес във второто четиво: “Исус Христос е същият вчера и днес, и вовеки” (Ев 13,8). Светлината на Пасхата продължава да прогонва мрака!

Господ ни зове да вървим в светлината (срв. Йо, 12,35). Всеки от вас е поел най-голямата и най-славната от битките, тази да бъде посветен в истината, да расте в добродетелта, да достигне хармонията между мисъл и идеали, от една страна, и между думи и действия, от друга. (...) Учителите на Църквата обичаха да виждат Писанията като един духовен рай, като една градина, където можем да вървим свободно с Бог, възхищавайки се на красотата и на хармонията на неговия спасителен план, като носи плод в самия наш живот, в живота на Църквата и по време на цялата история. Затова молитвата и медитацията на Божието слово да бъдат светилника, който осветлява, пречиства и води вашите стъпки по пътя, който Господ е начертал за вас. Правете от всекидневното отслужване на Евхаристията центъра на вашия живот. (...) Прегръщайки повика на Господа да го следвате в целомъдрие, бедност и послушание, поемате пътя на една радикална последователност, която ще ви направи “знаци на противоречие” (срв Лк 2,34) за много от вашите съвременници. (...)

Да се помолим на Мария, Помощница на християните, да подкрепи Църквата в Австралия във верността към тази благодат, посредством която Разпнатият Господ продължава да “привлича към себе си” цялото сътворение и всяко човешко сърце (срв Йо 12,32). Нека силата на неговия Свят Дух да освети верните в тази земя в истината, да произведе обилни плодове на святост и на справедливост за изкуплението на света и да води цялото човечество към пълнотата на живота около този Олтар, където в славата на небесната литургия, сме призвани да пеем хвалебни песни на Бог за вечността.