Релативизъм

Ако вземем едни тълковен речник под думата релативизъм ще намерим следното определение: „Всяка една философска концепция, която счита действителността за не познаваема от само себе си, а само въз основа на една особена ситуация в която се наблюдават определени феномени, и поради тази причина не биват признати абсолютните истини и основните морални принципи”.

Това е царуващия начин на мислене на множество съвременници, което през годините бива определено от Йозеф Ратцингер, като една от най-големите опасности които нахлуват в ежедневието на съвременния човек, наричайки ги „доктринални ветрове” в модерните философски движения, а именно релативизма.

Няколко дена след смъртта на своя предшественик, Папа Йоан Павел ІІ, все още кардинал и Декан на Кардиналската Колегия, Ратцингер разобличи този съвременен феномен с думи, които оставиха белег, и не само защото бяха последните думи произнесени като кардинал: „Релативизма – подчертава Ратцингер – т.е. съвременната тенденция, която те кара да се оставиш да бъдеш носен произволно от какъвто и да е доктринален вятър, изглежда е единственото поведение на ниво в модерното общество. Наблюдава се изграждането на един вид диктатура на релативизма, която не признава нищо като завършено и на която основната мярка е собственото Аз и неговите желания”.

Думи, режещи като диамант. Думи, които оставят без изход. По този начин Ратцингер посочва на света, рака, който бавно убива западната култура, този начин на мислене, който е в основата на множеството „доктринални ветрове”, идеологически течения, модни течения, с които човека се запозна през последните десетилетия на миналия век. От марксизма до либерализма, от колективността до индивидуализма, от атеизма до блуждаещия мистицизъм. Всеки ден тези нови форми на мислене се стремят да заблудят човеците, стараейки се да ги убедят „че притежаването на една ясна вяра, според Вярата на Църквата” е фундаментализъм.

Културата на релативизма, подчертава Папа Бенедикт ХVІ, по време на своята Лекция в университета в Регенсбург, от само себе си е един вит отхвърляне на разума, защото човек прави своя избор въз основа на своя опит превръщайки собствената съвест в единствената етическа инстанция. По този начин, обяснява Светия Отец етиката и религията губят своята сила в изграждането на обществото, изпадайки в средата на личния разум.

Всички тези съвременни тенденции, този нов начин на възпитание и изграждане на човешката личност, биват повлияни от всички тези послания и от този разпространен климат, който произтича от масовите средства за комуникации - казва Папата – които подбуждат към един манталитет и култура охарактеризирани от релативизма, консумизма и фалшивата и разрушаваща възхвала, или по точно осквернение на тялото и сексуалността.

Разобличаването на тази действителност като обществено зло, не е едни нов феномен, за който Светия Отец ни предупреждава. Нейните корени за различни. От една страна стои твърдението че ние християните притежаваме истината, в погледа на съвременния човек е недемократично, не толерантно и несъвместимо със съвременното модерно и научно общество, а от друг страна намираме мненията че истината не съществува, или ако съществува, то тя е частична.

Именно, тръгвайки от този вид демократична концепция на живота и на идеята за толерантност, папата си задава неизбежния въпрос: разрешено ли ни е все още да продължаваме да потвърждаваме нашето християнско самосъзнание, или с други думи християнството има ли право на гражданство в съвременния свят? Може ли да бъде толериран този, който твърди, че истината е един човек, който носи името Исус от Назарет, истински човек и истински Бог? Отговора на тези въпроси е решителен за бъдещето на Църквата.

Съвременната и изцяло рационална култура – отговаря Бенедикт ХVІ е белязана от една дълбока липса, но също и от една голяма и безсмислено скрита нужда от надежда. Липсва и религиозния орган, и с това опорната точка от която и с която може да се влезне във връзка. За това трябва, и можем да покажем че тази нов вид културна среда в която живеем, чистата рационалност откъсната от Бог е недостатъчна. Съвременния човек има нужда от една по широка рационалност, която поставя Бог в синхрон с разума. Трябва да покажем, че християнската вяра, която се е развила в Европа е също и средството за обединението на разума и културата. Точно в тази насока – подчертава Папата - наше основно задължение е да покажем, че Словото и Истината, които притежаваме не принадлежат само на историята, а са актуални също и в днешния модерен и научен свят.