Празникът на Св.Св.Петър и Павел под знака на икуменизма: Бенедикт ХVІ и Вартоломей І литургично припомнят във Ватикана двехилядния юбилей от рождението на Апостол Павел

(29.06.2008) - Бенедикт ХVІ и Цариградския и Вселенски патриарх Вартоломей І отново заедно отдадоха почит на Светите Апостоли Петър и Павел след вчерашната церемония по откриване Годината на Св.Павел, проведена в базиликата „Св.Павел извън градските стени”. Този път на литургия на площад Св.Петър на която Бенедикт ХVІ издигна в архиепископски сан 40 нови католически митрополити. Литургия преминала под знака на икуменизма, която разкрива надеждата за пълното християнско единение, но също и изпълнена с богата символика: православният патриарх седи до Папата; Евангелието е четено на латински и гръци език, а молитвата Верую бива произнесена по гръцката никейско-константинополска формула. Разбира се, братската прегръдка при размяната на мира между Римо-католическия папа и Цариградския патриарх. В началото на обреда Папата посрещна Вартоломей І в предверието на базиликата, където присъства делегация на Цариградската църква, както и представители на другите християнски конфесии и църковни общности.


„Отправям сърдечен поздрав и изразявам радостта си от щастливата възможност още веднъж да разменя с него целувката на мира, с общата надежда да видим приближаването на деня на „unitatis redintegratio”, деня на пълното общение между нас”.

Именно за размяната на тази целувка сме тук с Вас, Ваше Светешейство” – отговори Вартоломей І по време на проповедта, която произнесе преди Бенедикт ХVІ. В нея цариградският патриарх подчерта, че този жест е израз на „горещото желание в Христос и любовта, които ни правят близки едни на други”. Вартоломей І допълни, че „богословският диалог между нашите Църкви, във вярата и любовта и благодарение на Божията помощ, продължава отвъд многобройните съществуващи трудности и известни проблематики”.

„Истински желаем и се молим за това – подчерта Вартоломей І – тези трудности и проблеми да бъдят преодоляни възможно най-бързо, за да се постигне крайното ни желание за слава на Бога. Знаем, че това е и Ваше желание, както сме уверени че Ваше Светейшество няма да пропусне нищо, работейки персонално, заедно със своите почитаеми сътрудници, посредством съвършено изглаждане на пътя към положителния завършек на Диалога, ако е Божия воля”.

Патриарх Вортоломей І обеща специални молитви за Папата по време на предвиденото поклонничество на Цариградската патриаршия в Годината посветена на Св.Павел.

В проповедта си Бенедикт ХVІ подчерта особената стойност на град Рим, като „място на мъченичество на двамата Апостоли”:


„Посредством мъченичеството, те стават братя; заедно са основатели на новия християнски Рим”. „Кръвта на мъчениците не призовава към отмъщение, а помирение – допълни Папата. Не се представя като обвинение, а като „златна светлина”…, като „сила на любовта, която преодолява омразата и насилието, поставяйки по този начин основите на новия град и на една нова общност”. Именно заради тяхното мъченичество те са част от Рим: чрез мъченичеството, Петър също става римски гражданин завинаги. Посредством мъченичеството, вярата и любовта, двамата Апостоли посочват къде е истинската надежда и стават основатели на нов град, който трябва винаги да се обновява сред старото човечество, което остава заплашено от противоречивите сили на греха и егоизма на хората”. И двамата умират за единствения Христос и в Негово свидетелство, като едно цяло.

Папата риторично зададе въпроса „защо” Петър е отишъл в Рим, посочвайки, че Светото Писание не отговаря пряко, а чрез Евангелието на Св.Марко (15,39), което е „отражение на проповедта на св.Петър”, както и в „Деяния на Апостолите” (10,47). В тези епизоди Петър се показва като „застъпник на Църквата на езичниците, които нямат нужда от Закона, тъй като Бог „не прави никаква разлика и очиства с вяра сърцата им”. Петър е първия „отворил вратата на християнството за езичниците” и оставя християнско-юдейската Църква на Яков младши, за да се посвети на своята истинска мисия: да служи за единението на единствената Божия църква, съставена от юдеи и езичници:
 
„Пътят на св.Петър към Рим, като представител на народите по света, се вижда преди всичко в думата „една”: неговата задача е да създаде общност от католичността; на Църквата образувана от юдеи и езичници; на Църквата на всички народи. Това е постоянната мисия на Петър: да направи така, че Църквата да не се идентифицира само с една нация, с една единствена култура или само с една държава, а да бъде Църква на всички. Да обединява човечеството отвъд всички граници и сред разделенията на този свят да направи присъстващ Божия мир, който е помирителната сила на Неговата любов”.


За Бенедикт ХVІ единството на Църквата, гарантирано от служението на Петър и неговите последователи не е самоцел, а необходимост за света, който е бил и продължава да бъде разделен:


„Благодарение на технологическите постижения по целия свят, благодарение на световната информационна мрежа, както и на съществуващите общи интереси – подчерта Папата - днес по света съществуват нови начини на единство, които обаче създават нови контрасти. Сред това външно единство, базирано на материални неща, има нужда от вътрешното единство, което произлиза от Божия мир – единството на всички, които чрез Исус Христос са станали братя и сестри. Това е постоянната мисия на Петър и особената задача поверена на Църквата в Рим”

Последната част от проповедта си Папата посвети на 40 нови архиепископи, които днес съслужиха с Бенедикт ХVІ и върху чиито рамене той положи Светият Палий - бяла лента с черни кръстове, символизираща особената връзка между седалищата на митрополиите с Рим. Сред новите архиепископи са новия латински патриарх на Ерусалим, монс. Фуад Туал; архиепископа на Балтимор монс. Едуин О’Браян; монс. Паоло Пеци, архиепископ на Божия Майка в Москва; монс. Тадеуш Кондрусиевич,архиепископ на Минск. Могилев и кардинал Джон Нюйе, архиепископ на Найроби.


„Когато положим Светия Палий върху раменете си – каза Папата – това ни припомня Пастира, който взима върху Си изгубената овца, която сама не може да намери дома, и я връща в стадото. Но Той иска също и хората „да я носят заедно с Него”. Да бъдеш Пастир в Църквата на Христос, означава да участваш в тази задача”.

„Така допълни Папата - Светият Палий става символ на нашата любов към Христос Пастир и на общата ни любов с Него”. Става символ на призива да обичаме хората като Него, заедно с Него: онези, които търсят, онези които задават въпроси, онези които са сигурни в себе си, както обикновените и големите. Става символ на призива да обичаме всички със силата на Христос и с поглед към Христос, за да могат да намерят Него и в Него себе си”

Папата посочи още едно важно значение на Светият Палий: той е символ на Апостолската приемственост: Пастирите са Пастири като Христос и принадлежат към „общото служение на Църквата на Исус Христос”.


„Никой не може сам да бъде Пастир. Всички сме приемници на Апостолите, благодарение на общността на Апостолите”. Така, „Светият Палий говори за католичността на Църквата и за универсалното общение на Пастира и стадото”, за „общата вяра на Апостолите върху коята е основата Църквата”. Говори за една „католическа, Апостолическа и свята Църква” обединена от Христос.


Преди молитвата Ангел Господен, Папата отново изтъкна на преден план фигурата на Павел – „апостол на чуждите”, които благодарение на кръвта на Христос са станали „близки”.

Затова днес, в един свят станал „по-малък”, но в който мнозина все още на са срещнали Господа Исус, Папата отправи пожелание „юбилея на Свети Павел да бъде призив към всички християни да бъдат мисионери на Евангелието”.


„Това мисионерско измерение има нужда да бъде придружавано от единението на Св.Петър – „камъкът” върху който Исус Христос изгражда своята Църква. Както посочва днешната литургия, двамата Апостоли са имал взаимодопълващи се харизми за изграждането на Божия народ и затова християните не могат да свидетелстват вярно Христос, ако не бъдат единени помежду си”.