"Тръгваме подкрепени от Папата": Кико Аргуельо след одобрението на Статута на Неокатекуменалния път

(20.06.08) На 14 юни Светият Престол издаде Декрет и окончателно одобри статута на Неокатекуменалното движение. В респект с пробния Декрет от 2002 г. финалната версия на Статута признава Литургиите на Пътя да бъдат включени в “неделната литургична пасторална дейност в енориите”; причастието да се приема на крака по места без предишното задължение да се отива в процесия до отслужващия и са потвърдени всички други позволения: евхаристия под двата вида, коментари на Словото преди проповедта и ритуалът на мира преди Оферториума, поднасянето на даровете. Дълбока благодарност и огромна радост за окончателното приемане на Статута изразиха Кико Аргуельо и Кармен Хернандес, негови основатели заедно с отец Марио Пеци. На проведената пресконференция Кико и Кармен припомниха началото на Пътя, започнал през 1960 г., когато по примера на Шарл дьо Фуко Кико отива да живее в бараките в покрайнините на Мадрид и започва катекумената в еноририте на испанската столица. Пътят, обясни Кармен, като християнско начало се ражда от Втория Ватикански събор и от преоткриването на Пасхалното бдение с неговите корени положени в еврейската Пасха: преминаването от робството към свободата и от смъртта към Възкресението. Сред новостите на Статута в сравнение с временния Декрет от 2002 г. са утвърждаването на юридическия статут на Движението заедно с духовните блага на Пътя и признаването на отслужването на Евхаристията от неокатекуменалните общности в събота вечер като част от пасторалната литургия на енорията и отворени за всички други верни. От значение за Пътя е новата евангелизация с повече от 600 семейства изпратени по света да проповядват Евангелието. Неокатекуменалното движение е добре познато и в България. По-голямата част от неговите привърженици са младежи и именно затова темата днес в младежката рубрика е значението от приемането на Статута, обяснено от Кико Аргуельо:

**********
Признаването има много голямо значение поради факта, че ние сме един дар на Светия Дух и една помощ за Църквата в новата евангелизация. След 40 години и след много страдания, Църквата видя плодовете; консултира се с много епископи, енории и семейства изпратени в мисия; видя семинариите и накрая бяхме признати като една църковна действителност.

В. – Кои са подобренията в този Статут?
Подобрението е преди всичко признаването на литургичната практика на Пътя. Това е една църковна практика, а не едно изобретение, защото за нас от Пътя литургията е много важна. Особено за младежите Евхаристията може да бъде полезна, за да ги спаси от дрогата, за да ги направи наистина християни. Църквата прояви търпение и накрая призна, че Пътят е една църковна действителност.

В. – Значение има и признаването на юридическата личност на Неокатекуменалния път...
Ние не искаме да правим от Пътя “една силна асоциация”, защото християнското вдъхновение зависи от епископа: ние сме в служба на епископа. Но Църквата разбра, че трябваше да засилим нашата действителност, за да дадем една по-голяма църковност и следователно ни призна като публична юридическа личност: това означава, че нашата дейност е в името на Църквата, както всички публични фондации, които ръководят материални блага, на нас е признато, че имаме духовни блага. Едно духовно благо е например разчленяването на неокатекуменатът, така както се разчленява катехизисът, творчеството. Това е едно благо, което ние поставяме в служба на диоцеза, обаче Пътят няма нито каса, нито публични фондове: всичко е на диоцеза. Пътят е само едно служение на диоцезите.

В. – Преди повече от 40 години Вие започнахте да живеете в бараките на Паломерас Алтас, сред бедните. Разбира се, не сте си представяли днешната действителност с 20 хиляди общности в 107 страни по света. Какви чувства изпитвате днес?
Благодарност към Дева Мария, към Бог, към неговия син Исус Христос, а също и към свети Петър. Струва ми се, че казаното от Христос: “Ти си Петър и на този камък ще изградя моята Църква” е нещо гениално. Без Петър ние не бихме съществували. Пророческо бе, че както Павел VІ, така и Йоан Павел ІІ и настоящият Папа Бенедикт, съумяха да ни помогнат и да видят действието на Светия Дух. Затова изразявам благодарност, защото Църквата е като една майка.

В. – А по повод новата евангелизация?
Когато Папа Йоан Павел ІІ говореше за “нова евангелизация”, никой не разбираше точно в какво се състои. Днес, благодарение на новите църковни действителности, може да се започне да се разбира, че има нужда от една “нова евангелизация”. Йоан Павел ІІ каза: “Нови методи, нови съдържания, нова съзидателност, една нова евангелизация, която да бъде нова в методите и съдържанието, в изразяването и в реализацията”. Смятаме, че сега, именно защото сме подсилени от този Статут и това признание, бихме могли да лансираме семействата в мисия, пътуващите евангелизатори, младежите и званията. Правим го винаги в помощ на епископите. Ние сме една действителност родена за да помага на енориите.