Папата посвети генералната аудиенция на Св.Коломбано, един "европейски светец"

11.06.08) Един европейски светец: така Бенедикт ХVІ определи фигурата на Коломбано, ирландски абат, на когото посвети катехизиса на днешната генерална аудиенция. Припомни неговата морална строгост пред корупцията на властващите и приноса за християнските корени на зараждаща се Европа. Един живот посветен на молитва, аскетизъм, учение и морална строгост, дотолкова че има проблеми с църковните и политическите власти. Такъв е бил животът на абата Коломбано, живял в първата половина на Средновековието, за когото Папата каза:

“Заедно с ирландците от своето време, той съзнаваше значението от културното единство на Европа”.
 
Свети Коломбано, допълни Бенедикт ХVІ, “отдаде всички свои сили за утвърждаване на християнските корени на зараждаща се Европа”. Папата го припомни като човек на голяма култура и богат на благодатни дарове, “неуморим строител на манастири”. Основаването на три манастира е свързано с първата фаза на неговата мисионерска дейност, след което с други братя напуска острова и посещава различни страни от Западна Европа. Следват трудностите с някои епископи, които бе осъдил заради техния начин на живот и откритата враждебност на крал Теодорих, осъден остро заради неговите прелюбодеяния. Бенедикт ХVІ припомни това определяйки го като непреклонен по всеки морален въпрос, но подчерта, че чрез “своя пример на живот” и “суровост” той евангелизира отново райони, където езичеството бе застрашило християнството. Това свидетелстване на вярата с плодовете на евангелизация го довежда накрая в Италия във време, когато – припомни Папата – “животът на Църквата бе застрашен”:

“Животът на Църквата бе застрашен от арийската ерес и от една схизма, която бе откъснала по-голямата част от църквите в южна Италия от единението с Римския епископ”.
 
И в Италия Коломбано основава един манастир, в Бобио, който щеше да стане – заяви Папата – един културен център сравним с известния манастир в Монтекасино. От културата на Коломбано Светият Отец припомни, че в едно негово писмо се намира за първи път изразът “totius Europae” отнасящ се до присъствието на Църквата на континента. От неговите поучения припомня “Regula monachorum”, която – каза очертава “идеалния портрет на монаха”. Припомня и този един вид “наказателен кодекс за нарушенията на монасите”, с наказания които днес изненадват, но които – обясни Папата – “са обясними само с манталитета на времето и на средата”. Посочи и историята станала в момента, когато Коломбано и неговите другари са осъдени от кралския дом на Теодорих на изгнание: натоварени са на един кораб, но той засяда близо до брега. Тогава капитанът, виждайки в това един небесен знак, и от страх да бъде прокълнат от Бог, отказва да продължи пътуването и връща монасите на брега. Но вместо да се завърне – подчерта Папата – групата решава да продължи евангелизаторското дело в други земи, край езерото на Цюрих. Посланието на Коломбано – посочи Светият Отец – се концентрира в “твърдия повик към покаяние и откъсване от земните блага за да се достигне вечното богатство”. Чрез своя аскетичен живот и безкомпромисно поведение пред корупцията на властващите – допълни – припомня строгата фигура на Свети Йоан Кръстител. И допълни:

“Чрез своята духовна енергия, чрез своята вяра, чрез своята любов към Бог и към ближния става наистина един от бащите на Европа, който ни показва и днес къде стоят корените, от които може да се възроди тази наша Европа”.