Папата откри църковен конгрес на Римския диоцез: Всекидневно възпитание в духа на християнската надежда, молитвата, действието и страданието

(10.06.2008) - Всекидневно възпитание в духа на християнската надежда, която се усъвършенства в страданието. Това бе призива на Бенедикт ХVІ към Римския диоцез, което отправи при откриването на църковен конгрес на тема: „Исус Възкръсна. Възпитание в надеждата, молитвата, действието и страданието”. Той бе открит на 9 юни вечерта в римската базилика Св.Йоан Латерански и неговата работа ще продължи до 12 юни с участието на клир, монаси и монахини, както и асоциации и църковни движения, като основната цел е изработването на пасторална програма за следващата година.


В обръщението си Папата изтъкна, че вярата в Бог не се простира само към вечния живот, но се трансформира и в ежедневния земен живот, давайки смисъл на „малката надежда” в едно общество и култура, както и в това на Рим, „където не е лесно да се живее под знака на християнската надежда”. Бенедикт ХVІ изрази разпространеното усещане, че новите поколения живеят с чувството на несигурност и нестабилност: „недоверие, разочарование и примирение противостоят на голямата надежда на вярата”, изтъкна Папата, а „Бог е оставен настрана”, дори бива отричано Неговото съществувание:


„За възпитанието в духа на надежда – подчерта Папата – е необходимо преди всичко да открием нашето сърце, нашия интелект и целия ни живот за Господа, за да бъдем Негови убедителни свидетели сред нашите братя и сестри”.

Това възпитание се осъществява и чрез молитвата, тъй като тя „пречиства и освобождава от лъжите, открива сърцата за Бог и ближния ”. Папата отправи призив за „общи усилия” при посрещането на злините и проблемите в Рим: „Нужни са възпитание и формация, но преди всичко конструктивен дух при посрещането на конкретните проблеми”.

Папата обясни, че надеждата живее и със страданието, което я заздравява и усъвършенства. Голямата истина на християнството е да не се бяга от страданието, а да се приема и се усъвършенства чрез него, достигайки по този начин единението с Исус. Степента на човечност, посочи Папата, се измерва със способността да се осланиш на другия при момент на болка, а заслуга на християнството е споделянето на чуждото страдание. Затова и „израстването в надеждата върви редом с конкретната помощ и близост към страдащия до нас”. „Надеждата на вярващите не се ограничава със земния свят, а трябва да бъде ориентирана към пълното и вечно общение с Господа”.