Навършиха се 10 години от кончината на кард. Казароли – създателят на „Остполитик”

(09.06.2008) - На 9 юни 1998г. във Ватикана почина на 83 години кардинал Агостино Казароли, създателят и главното действащо лице на т.н. „Остполитик” или началото на диалог на Католическата църква с комунистическите режими в Източна Европа. Годишнината ще бъде възпомената със заупокойна литургия в римската базилика „Светите Апостоли”, където е погребан кардинала, а на 10 юни във Ватикана ще се проведе конференция „Остполитиката на Агостино Казароли 1963 – 1989” в която ще участват държавния ватикански секретар, кард. Тарчизио Бертоне, бившите външни министри на Франция, Жан –Бернар Раймонд и на Полша, Владислав Бартошевски. Кардинал Акиле Силвестрини, дългъгодишен саратник на кардинал Казароли припомня водената от него „Остполитика”:


*********
Bisogna pensare che quando lui cominciò nel 1963, che si era appena avviato il Concilio ecumenico e Giovanni XXIII voleva che venissero i vescovi dall’Est, lui andò a visitare il cardinale Mindszenty .......
„Нейното начало съвпада със започналия Втори Ватикански събор през 1963 и желанието на Йоан ХХІІІ в него да участват епископите от Източна Европа. Тогава кардинал Казароли посети унгарския кардинал Миндценти, потърсил убежище в американското посолство след неуспеха на унгарското въстание през 1956г. Същевременно се срещна и с кардинал Беран, който бе писал на Папата: „Какво ще направим за нашата Църква?”. На тази среща се обсъжда възможността да се заеме и с Чехословакия. След това той започва серия от търпеливи преговори с Югославия, Унгария и България с цел да се възобновят прекъснатите отношения с тези държави. Другото с което ще се запомни неговата „Остполитик” е организираната от него през 1972г конференция в Хелзинки: предложението за нея дойде от Източна Европа и кардинал Казароли бе разбрал, че Светия Престол е навлязъл с всички права между държавите членки на Хелзинската конференция и бе получил легитимация на преговорите с всички тези правителства. Тази негова инициатива приключи с подписването на финален документ през 1975г., който даде възможност за посещения, контакти и преговори със страните от Източна Европа”.
 
Non è che lui abbia introdotto delle novità, ma è stato un esempio. Coniugava una fede saldissima ad una grande finezza intellettuale...
„Не може да се каже, че с „остполитик” кардинал Казароли внесе новост във ватиканската дипломация, но бе един добър пример. Той съчетаваше здравата вяра с една голям дипломатически финес; умееше да се налага с предпазливост и спокойствие в различните ситуации, но не за да очаква, а за да изгради онова, което му се струваше добрия и последователен избор. Умееше също така да насочва другите към разумното решение, което вече бе узряло в него. С други думи, кардинал Казароли бе един широко скроен човек, но едновременно с това и с голяма духовност.


Accanato al senso delle cose possibili, poneva sempre una valutazione delle cose necessarie ...
Наред с чувството за възможните неща, винаги поставяше моралната и духовна страна за Църквата при един определен избор. Тази негова мъдрост му даваше куража да действа и в най-трудните ситуации, заедно с подкрепата на молитвата и убеждението че Христос никога няма да изостави своята Църква. Специално искам да подчертая неговия финес в отношението си към епископите от т.н. Преследвани църкви: стремеше се да действа така, че те да не загубят доверие в преговорите и във всеки момент проявяваше своята бащинска солидарност с цел да подкрепи тези Църкви да живеят „in spe contra spem” (в надежда срещу всяка надежа) до деня в който можеше да дойде свободата”.