Посещението на кардинал Тарчизио Бертоне в Украйна

(4.06.2008) Тези дни държавният ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне, се завърна от Украйна, където от името на Папата беатифицира в Лвов полската монахиня Марта Виецка. Църковният йерарх отпразнува заедно с местната католическа общност и празника Пресвето Тяло и Кръв Христови. Освен това кардинал Бертоне се срещна с президента на републиката Юшченко и премиера Тимошенко. Украйна, “кръстопът” между Изтока и Запада, както я нарече кардиналът, която може да заеме важна роля между тези култури. През тази година се навършват 1020 г. от първата евангелизация на Киевската Рус, поела от Украйна на Изток и поставила основите на онези християнски корени, които са хумуса на единението между народите от Изтока и Запада. Християнски корени, които са били подети не само на нивото на епископи и йерарси от различните Църкви, но и на нивото и в съзнанието за собствената идентичност. На въпроса дали се познават взаимно католиците от Украйна и тези от Западна Европа, кард.Бертоне отговори:

**********
Това е един реален проблем. Мисля, че хората от една определена възраст, като мен например, си спомнят добре епопеята на известния кардинал Слипий, който бе един голям патриарх, един свидетел на вярата в Украйна. Някои епизоди от религиозната история, от непоколебимата вярност на украинския народ към християнската вяра и по-специално към католическата Църква, се помнят от много хора. Украйна трябва да бъде позната не от отделни епизоди, а в нейното достойнство: профила на един народ с голяма култура, който бе верен на християнските корени може би повече от други народи и който сега гледа към Европа със своето достойнство и с ресурси, които всички трябва да оценим.

В словата си често сочехте свидетелството на мъчениците като пример на съвременните християни. Зад тази настойчивост не се ли крие някакво пасторално безпокойство?
Може да се каже, че съществува една историческа причина. И в Украйна, както в много други страни от бившия Съветски съюз, имаше мъченици на вярата, известните мъченици от ХХ век, католици и православни. Бе направен опит за заличаването на Църквите, особено на гръко-католическата Църква в Украйна, докато в латинската Църква, въпреки големите страдания, белязали тези години под комунистическата диктатура, имаше проблясъци на свобода в изразяването на християнската вяра. Днес обаче е необходимо да се съживи паметта, защото има едно друго преследване - изтънчената атака на безразличието и на консумизма. Берлинската стена рухна, а с нея и комунистическата империя, обаче има други проблеми, които са предизвикателство за вярата и които изискват смелост и по-голямо свидетелстването на християнската вяра и в истинския християнски живот.

Ваше Високопреосвещенство, по време на вашето пътуване, вие наблегнахте много и на икуменическия ангажимент. Говорехте на католиците или на православните?
Естествено, аз се обръщах към католиците, независимо че се срещнах с православни йерарси и представители на Католическата Църква. Това е нещо, което важи за всички, защото усилията за създаване на единството, постигането на общи цели на базата на общата вяра са неотменима предпоставка за новата евангелизация и за ефикасното свидетелстването на всички Църкви и на всички християнски конфесии в техните различни съставни части, но в единството на същата вяра в Христос.

Добрата хармония между християните в Украйна, отвъд историческите спорове, може ли да улесни диалога в ход между Рим и Москва?
С Руската православна Църква и с Московския патриархат ние сме в етапа на диалога и това потвърдиха срещите, които имах с представители на Руската православна Църква, както в Азербайджан, така и в Киев. Това са положителни знаци. Смятам, че сме във фазата на открития диалог и подновяващите се срещи: през тези дни именно кардинал Каспер бе в Москва, като председател на Папския съвет за насърчаване на единението сред християните, и трябва да кажа, че всички очакват голямата среща между Папата и Патриарха на Москва, която ще се проведе когато Бог пожелае и когато бъдат налице всички условия за това. Много православни йерарси от различни краища на Европа насърчават тази среща открито. Има и положителни сигнали за това, сред тях превода на документите на Втория Ватикански събор на руски език и тяхното разпрастранение, което позволяват да се опознае мисълта на Католическата Църква, както в догматичен така и в морален аспект. Не само в областта на личния морал, но и на социалния, на международния морал. Освен това, Катехизисът на Католическата църква също бе преведен на руски език с един вид споразумение с Православната Църква, както и руския превод на Компендиума на християнската социална доктрина. Това са положителни факти, които позволяват сближаването на двете Църкви по пряк и ясен начин. Знаем, че Руската православна Църква разработва своя социална доктрина, която черпи голямо вдъхновение от социалната доктрина на Католическата Църква. От друга страна, в Москва получих доклади от нунция, монс.Менини и от архиепископа на Москва, монс.Пеци, които са положителни и говорят за споделяне на пасторалната дейност".