Бенедикт ХVІ: Св.Григорий Велики - пример за смирението на всеки епископ

(04.06.2008) - За да бъде истински водач на души и пастир на Църквата, един епископ трябва да има същото смирение на Бог. Григорий Велики е въплъщението на тази добродетел и затова е останал в историята като един велик Папа. Това подчерта Бенедикт ХVІ в катехистичното си размишление по време на днешната Генерална аудиенция, която посвети на този известен Папа от VІ век. Аудиенцията се проведе на площад Свети Петър и завърши с поздрава на Бенедикт ХVІ към атлетите, които ще носят “Факела на мира” на 30-то издание на традиционното поклонничество от Мачерата до Лорето и с мисълта за Папа Йоан ХХІІІ, починал преди 45 години.

*********
Григорий Велики бе един велик Папа, каза Бенедикт ХVІ, защото бе смирен: остана монах и в дълбочината на душата си, въпреки че бе повикан да заеме Светипетровия престол и въпреки големите ръководни качества, които показа по време на своя понтификат във времена не лесни за Църквата. Той наистина живееше това, което фиксира в една обикновена формула, останала през вековете атрибута изразяващ дълга да бъдеш един папа: servus servorum Dei, слуга на Божиите слуги. Във втория катехизис посветен на свети Григорий Велики, по-специално на неговата наситена доктринална дейност, Бенедикт ХVІ повтори не веднъж едно прилагателно, което Григорий следваше: смирение в изучаването на Светото писание, смирение в обясняването му пред верните, смирение в Светипетровата мисия, но твърдост когато тази роля го налага, като например в спора с Константинополския Патриарх.

“Когато Свети Григорий, в контекста на историческата ситуация, се противопостави на титлата “вселенски” за Константинополския Патриарх, не го направи за да ограничи или да отрече тази законна власт, а защото бе загрижен за братското единство на универсалната Църква. Направи го преди всичко заради своето дълбоко убеждение, че смирението би трябвало да бъде фундаменталната добродетел на всеки епископ, още повече на един патриарх. (...) Наистина неговото желание бе да живее като монах в постоянен разговор с Божието Слово(...) Защото бе именно такъв, той е велик и показва и на нас мярката на истинското величие”.
 
Бенедикт ХVІ подчерта това изключително качество на Григорий Велики представяйки неговите писмени творби, в които между другото не се очертава толкова една “негова” доктрина, колкото загрижеността “да бъде ехото” на поучението на Църквата. Това също е един знак на смирение, което Свети Григорий Велики – “страстен четец на Библията” – показа и в близостта до Светото Писание:

“Интелектуалното смирение е първостепенното правило за този, който иска да проникне в свръхестествените действителности тръгвайки от Светото писание. Смирението, следователно, не изключва задълбоченото изучаване; но за да бъде наистина духовно плодотворно, позволявайки наистина да се навлезе в дълбочината на текста, смирението остава незаменимо. Само с това вътрешно разположение действително се слуша и се разбира Божият глас. От друга страна, когато става въпрос за Словото Божие, разбирането е нищо, ако не води до действието”.
 
“Да реализира хармоничната интеграция между словото и действието, мисълта и ангажимента” е – за този Папа от VІ век – един “морален идеал”, който става един вид “Правило” за християните от Средновековието. Така както ще има голяма популярност “Пасторалното правило”, написано от Григорий Велики, в което е очертана фигурата на “идеалния епископ”.

“Той твърди, че Епископът е преди всичко ‘проповедник’; като такъв той трябва да бъде преди всичко за пример на другите, така че неговото поведение да бъде отправна точка за другите (...) Великият Папа обаче, настоява върху задължението, което Пастирът има да признава всеки ден своята слабост, така че гордостта да не заличава пред очите на Върховния съдия извършеното добро. Затова последната глава на Правилото е посветено на смирението”.
 
Накрая, поздравявайки полските поклонници, Бенедикт ХVІ припомни блажения Йоан ХХІІІ, наричан “Добрият Папа”, починал на 3 юни преди 45 години. Поздрави и атлетите, носещи “Факела на мира” за предстоящото поклонничество пеша от Мачерата до Лорето.