Гладът и недохранването са недопустими в един свят, който разполага с ресурси: послание на Папата към срещата на върха на ФАО, която започна работа в Рим

(03.06.2008) - „Гладът и недохранването са недопустими в един свят, който разполага с необходимите ресурси и познания, за да сложи край на тези драми и техните последствия”. Това пише Папа Бенедикт ХVІ в послание до участниците в срещата на върха на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (ФАО), която започна работа днес в своето централно седалище в Рим. Целта на срещата е да посрещне проблемите на глада и намери съгласувани решения за неговото преодоляване, а в нея участват държавни и правителствени ръководители от цял свят. Според специализирания институт към ООН, най-малко 820 млн. души по света са жертва на недохранване, като половината от тях живеят в земеделските райони. Папското послание бе прочетено при откриването на срещата от държавния ватикански секретар, кардинал Тарчизио Бертоне.


„Към вас гледат милиони мъже и жени – пише Папата в посланието - докато нови предизвикателства заплашват тяхното съществувание, а обезпокояващи ситуации, заплашват сигурността в техните страни”. Бенедикт ХVІ подчертава, че „нарастващата глобализация на пазарите не винаги облагодетелства достъпа да хрони, а производствените системи много често са зависими от структурни ограничения”, както и от политиките на протекционизъм и от феномените на спекулацията, които изолират цели народи в периферията на развитието”. „Голямото предизвикателство днес – подчертава Бенедикт ХVІ - е „глобализирането” не само на икономическите и на търговските интереси, а и на солидарността”.


Папата подновява своето пожелание, формулирано по време на своето посещение в ООН: „спешно е необходимо преодоляването на парадокса на един многостранен консенсус, който се намира в криза, поради подчинението на решенията на едно малцинство”. Бенедикт ХVІ отново прикани към „прозрачно сътрудничество с обществените и граждански организации, които са ангажирани да запълнят нарастващата пропаст между богатството и бедността”, както и към „структурни реформи на национално ниво”, които са наложителни, за да могат да бъдат посрещнати с успех всички проблеми на слаборазвитите страни, чиито последствия са глада и недохранването.


„Бедността и недохранването не е фаталност, причинена от природни условия или природни бедствия” отбелязва Папата. От друга страна той посочва, че „чисто икономическите и технически решения не трябва да преобладават над дълга за справедливост към гладуващите”. „Правото на прехрана отговаря да има етическо обяснение: „да се даде храна на гладните (Мат. 25:35). Първостепенното право на прехрана е вътрешно свързано със защитата на човешкия живот, което е здравата скала върху която се базира сградата на всички човешки права”. Всеки човек има правото на живот, и затова е необходимо ефективно прилагане на това право, посочва Бенедикт ХVІ, особено в помощ на страдащите от недохранване народи, за да могат постепенно да задоволят собствените си хранителни нужди.


Предвид хранителната сигурност, която в настоящия момент е „заплашена от поскъпването на земеделските продукти”, Папата посочва нуждата от „изработването на нови стратегии за борба с бедността”. Това може да се постигне чрез процесите на структурните реформи, но също така и „да се даде стойност на производството на дребните земеделци и им бъде дадена гаранция за достъп до пазара”. „Глобалното нарастване на земеделската продукция може да бъде ефикасно – подчертава Папата – само ако бъде придружено от нейното ефективното разпределение и бъде предназначена за задоволяване на първостепенните нужди”. Освен това, „принципът на субсидарност може да има важна роля във веригата от разпределение и продажбата на земеделските продукти за прехрана, тъй като по този начин се намаляват разходите за посредничество, подпомагайки продукцията на дребните производители”.


Бенедикт ХVІ изразява убеждението, че „нито модерните технологии”, нито „статистиките”, нито „изпращането на хранителни помощи” са достатъчни за превъзмогването на хранителните липси”. Затова той насърчава към „политически действия, които да бъдат вдъхновени от принципите на природния закон, който е вписан в човешкото сърце, и които да защитават човешкото достойнство” по такъв начин, че да не нарушават „реда на творението” и имат за общ критерий „общото благо”. „Само защитата на човека - подчертава Папата – може да пребори основната причина за глада – онази затвореност на човека към себеподобните, която прогонва солидарността, оправдава консумативните модели на живот и разединява социалната тъкан, задълбочавайки границата на несправедливото равновесие и пренебрегвайки необходимостта от доброто”. „Ако зачитането на човешкото достойнство имаше по-голяма стойност на масата на преговорите, при решенията и тяхното прилагане – продължава Папата – тогава биха могли да бъдат преодолени огромните пречки и бъде премахната или поне намалена незаинтересуваността към благото на другите”.


В тази перспектива Бенедикт ХVІ пожелава на присъстващите делегации „да поемат нови ангажименти и определят тяхната реализация с голяма решителност”. От своя страна Католическата църква „желае да се присъедини към това усилие”, допълва Папата, в дух на „сътрудничество и като отговор на един апел, който и днес има голяма актуалност: „Дай, дай храна на онзи, който умира за хляб, тъй като ако не му дадеш, ще го убиеш”( декрет Gratiani). „По този път – уверява Папата в посланието – можете да разчитате на Светия Престол”, който има намерението „да насърчава всеки народ и споделя нуждите на другите народи, правейки общи земните блага, които Твореца е предназначил за цялото човешко семейство”.