Ангел Господен: Бенедикт ХVІ поверява на Дева Мария жертвите в Китай и Мианмар. Сърцето на Исус е център на историята и човешкото съществувание

(02.06.2008) Нов апел на Папата за природните бедствия и хуманитарните бедствия, покосили вече в течение на един месец Китай и Мианмар. В неделя, празника на Пресветото Сърце Исусово, Папата отправи гореша молитва към Дева Мария за всички големи нещастия по света, които нараняват народите. Пред близо 40 хиляди верни, Бенедикт XVI пастяви акцента на нуждата от всеобщо солидарно действие, което би могло да олекоти трагичните събития, заасегнали толкова много невинни жертви от тайфуна Наргис и земетръса в Китай. Папата говори главно за духовния смисъл на безпределната милосърдна любовд на Пресветото Сърце Исусово, което нарече “сърцето на света”:


**********
“Прося майчиното Богородично застъпничество на народите на Китай и Мианмар, страдащи от природните бедствия и за всички онези, които изживяват трудни моменти на страдание и болка, болести, материална и духовна нищета, белязала живота на световното човечество”. Сърцето на Папата е страдащо и по повод на това, че е едно сърце, което много добре познава утешението идещо от вярата, от най-милосърдното Пресвето Сърце Исусово, възпоменато тези дни. Изхождайки от този именно църковен празник, който се чества след денят, посветен на Пресветата Троица и Тяло Господне, Бенедикт XVI каза:
 
“Това именно приемничество ни кара да достигнем с мислите си едно централно ориентировачно истинско движение, това на духа, който е Самият Бог, напътстващ. От необятния хоризонт на Неговата Любов, волята Божия е да навлече в очертанията на човешката история и на човешкия живот, приемайки Той Самият телесно измерение и явявайки се в образа на Сърце. Така, ние простосмъртните, можем да съзерцаваме и дори да се срещнеме с безкрайното в земния край, да доловим и разпознаеме невидимото, което е залегнало в човешкото Сърце на Исус от Назарет. Това е сърцевина на вярата и тази именно сърцевина е надеждата, в която сме спасение, онази надежда, за която говори втората моя енциклика.”


С тези думи, Негово Светейшество подтвърди, че всеки човек се нуждае от един такъв център, от една такава сърцевина в своя личен живот. Всеки човек търси онзи извор на вярата и онази благост, от които да черпи сили и вдъхновение, за да може да се бори с трудностите от всеки ден.
 
“Когато човек остане в мълчание не се вслушва само в пулсирането на своето сърце, а търси нещо по-дълбоко, търси онези ритмични душевни звуци на вярата, които са реални и винаги присъстващи, непроменливи, обнадеждаващи, защото са Самият Исус – сърцето на света. Приканвам всеки – приключи Бенедикт XVI - да обнови през настоящия месец юни своята набожност към Пресветото Сърце Исусово, като преоцени традиционната посветена на Него молитва, в която съм положил намеренията на цялата Христова Църква”.