Конгрегацията за институтите за богоспосветен живот публикува Инструкция за църковната власт и послушанието

(28.05.2008) - „Служението на църковната власт и послушанието” е заглавието на Инструкцията на Конгрегацията за институтите за богопосветен живот религиозните общества за апостолски живот, която бе публикувана и представена днес на асамблеята на висшите и генерални настоятели в Рим. Документът е с обем 50 страници и изтъква, че „послушанието се корени в търсенето на Бог и в Неговата воля, която е присъща за вярващия”. Именно затова всички са призвани „най-напред към послушанието на църковната власт”. „Християнското и религиозното послушание – се чете в инструкцията - не представлява подчинение на църковни или религиозни закони и разпоредби, а е етап по пътя към Бог, който преминава чрез вслушването в Божието Слово, изпит на съвестта в рамките на Неговия план за любовта, което е основен опит на Христос, останал послушен до момента на кръстната Му смърт”.

В документа се подчертава, че църковната власт в религиозния живот бива разбирана като служение към общността, „за да бъде осъществено търсенето и реализирането на Божията воля”. Голямо място е отделено на деликатната тема за т.н. „трудно послушание” при което „онова което се изисква от богопосветения се оказва тежко за изпълнение” или както казва Св.Франицск Асизки, онзи който трябва да бъде послушен вижда „по-добри и полезни неща за своята душа, отколкото нарежданията на неговия настоятел”. При тези ситуации инструкцията се позовава на примера даден от Христос, който „се научава на послушание от претърпяното и изстраданото”.


В случай на „възражение по съвест”, документът уточнява, че позоваването на съвестта „помага за схващането на послушанието не като пасивно и безотговорно изпълнение на нареждания, а като съзнателно поемане на отговорност с мисълта че те са конкретно приложение на Божията воля”.


Функцията на църковната власт бива представена посредством категорията на „човешкото посредничество” на Божията воля. „Това не означава че волята на настоятеля напълно и автоматично съвпада с Божията воля – уточнява документа – а по - скоро е средство за осъзнаване, характеризиращо се с ограничения и греши, както всяка човешка реалност”. Същевременно, инструкцията посочва, че „всеки път когато богопосветения е изправен пред законно издадена заповед, Христос изисква послушание на църковната власт, която Го представлява в този определен момент”.


Инструкцията припомня, че също така и църковната власт може да бъде „трудна”, особено в „моменти на обезкуражаване и затруднение, които могат да доведат до отказ или до укриване при ръководството на общността”. Затова документът призовава църковната власт към „вслушване, диалог, споделяне и взаимотговорност за създаването на общение, въпреки различията, както и милосърдно отношение към хората , които им са поверени и ги стимулират към братско послушание”.


Специално място е отделено на религиозната общност, като място в което „под ръководството на висшия духовен настоятел”, тя трябва да изпълнява „общностен анализ” по отношение на решенията, които трябва да се вземат. И въпреки, че крайното решение касае църковната власт, религиозната общност не трябва да забравя, че тя е „привилегировано място за познаване и приемане на Божията воля”.