Папата на Тяло и Кръв Христови: Евхаристията най-голямата революция в историята

(23.05.08) В Евхаристията е “силата на християнската революция”, която дарява истинската свобода на човека против идолопоклонничествата от всички времена: това каза Светият Отец Папата вчера следобед по време на литургията за празника Тяло и Кръв Христови. Богуслужението бе отслужено пред базиликата Свети Йоан Латерански, последвано от процесията към Санта Мария Маджоре.

“Евхаристията не може да бъде никога един частен въпрос, запазен за избрани лица. Евхаристията е един публичен култ, който няма нищо екзотерично, изключително... Евхаристията е Тайнството на Бог, който не ни оставя сами по пътя, а върви редом с нас и ни сочи посоката. Защото не е достатъчно да се върви напред, нужно е да се види накъде се върви! Не е достатъчен “прогресът”, ако няма отправни критерии. Ако се тича извън пътя, се рискува да паднеш в пропастта, или да се отдалечиш по-бързо от целта. Бог ни създаде свободни, но не ни остави сами: Той сам стана “пътя” и дойде да върви заедно с нас, за да има нашата свобода и критерия да избира правилния път и да го изминава”.
 
Бенедикт ХVІ подчерта значението на Евхаристичното обожаване:

“Да се обожава Бог на Исус Христос, станал преломеният хляб от любов, е най-валидното средство против идолопоклонничествата от вчера и днес. Колениченето пред Евхаристията е израз на свобода: който се покланя на Исус не може и не трябва да се прегъва пред никаква земна власт, колкото и да е силна. Ние християните заставаме на колене само пред Пресветото Тайнство, защото знаем и вярваме, че в него присъства единственият истински Бог, който създаде света и толкова го обикна, че отдаде своя единороден Син”.
 
“Да обожаваме Христовото Тяло означава да вярваме, че Христос е там, в това парче хляб, че там наистина е Христос, който дава истинския смисъл на живота, както на огромната вселена, така и на най-малкото създание, на цялата човешка история както на най-краткото съществуване. Обожаването е молитва, която продължава литургията и евхаристичното причастие и в която душата продължава да се храни: храни се с любов, истина, мир; храни се с надежда, защото Този, пред когото заставаме на колене не ни съди, не ни тъпче, а ни освобождава и ни преобразява”.