Бенедикт ХVІ на генералната аудиенция: Ако вярата е жива, християнската култура не е минало

(21.05.08) На генералната седмична аудиенция, провела се в аулата Павел VІ, Папа Бенедикт ХVІ постави акцента върху красотата на християнската култура, нейното винаги живо наследство вкоренено във вярата на Христос. Поводът бе фигурата на свети Роман Сладкопевец, поет и дякон, живял между V и VІ век. Роден в Сирия през 490 г. и живял годините на своята зрялост в Константинопол, свети Роман е наречен “християнският Сладкопевец” заради висотата на неговата поезия. Този голям поет, каза Папата, ни припомня “цялото съкровище на християнската култура, родена от вярата и от сърцето срещнало Христос, Божият Син. Преди катехизиса Папата поздрави поклонниците събрани в базиликата Свети Петър, като ги насърчи да свидетелстват “особено с най-слабите и нуждаещите се” любовта на Господа, ангажирайки се за изграждането на един по-солидарен свят.

“Ако вярата остане жива, това културно наследство остава не мъртво, а живо и присъстващо. Иконите говорят и днес на вярващото сърце, те не са само неща от миналото. Катедралите не са само средновековни паметници, а домове на живота, където сме “у дома си”, срещаме Бог, срещаме се помежду си. Това е голямата музика, грегорианската или Бах и Моцарт, в Църквата те не са неща от миналото, а живеят от виталността на литургията на нашата вяра. Ако вярата е жива, християнската култура не е минало, а остава жива и присъстваща”.
 
Ако вярата е жива, допълни, “и днес можем да отговорим на повелята повтаряна винаги отново в псалмите: “Пейте на Господа песен нова”:

“Творчество, обновление, песен нова, култура нова и присъствие на цялото културно наследство във виталността на вярата, не се изключват, а са една единствена действителност, те са присъствие на Божията красота, на радостта да бъдем Божи синове”.
 
Спирайки се на фигурата на свети Роман Сладкопевец, Папата обясни, че ключовият епизод на неговия живот е явлението в сън на Божията Майка и дара на поетичната харизма. Свети Роман, продължи, бе “един виден свидетел на религиозното чувство на своята епоха”. В Константинопол Роман проповядва в едно светилище в периферията на града. Тук дякон Роман говори на общността позовавайки се на стенни рисунки или икони, поставени върху амвона, използвайки също диалога. Неговите проповеди, допълни, бяха “песни”, наричани “контакиа”. Традицията му приписва хиляда такива, но до нас са стигнали само 89. Свети Роман е използвал гръцки език близък до койне от Новия Завет, по-достъпен за неговите слушатели. Красноречив пример на “контакион” от св.Роман е драматичният диалог между Мария и Синът, който протича по Пътя към Калвария.

Синът на Мария утешава майката, “но й припомня нейната роля в историята на Спасението”. Умел комуникатор, отбеляза Папата, свети Роман Сладкопевец нарича празни своите проповеди, ако не са съпроводени от делата му. Папата постави акцента на “животрептящата хуманност”, “огъня на вярата” и “дълбокото смирение”, които се съдържат в песните на свети Роман Сладкопевец. В неговите химни присъстват христологични и мариологични теми. Дяконът проповядва една обикновена христология, близка до народната набожност и осъжда грешките на арийците, които отричат божествеността на Христос. Той предлага един чудесен синтез на пневматология в линия с Константинополския събор. В Петдесятница, каза, св.Роман подчертава приемствеността между Христос възнесен на небето и апостолите, т.е. Църквата. Освен това, св.Роман набляга на примата на любовта, която християнинът трябва да живее.

В момента на поздравите към поклонниците, Папата припомни, че утре във Ватикана се чества празникът Тяло и Кръв Христови. В 19.00 часа, пред базиликата Свети Йоан Латерански Светият Отец ще отслужи Света Литургия и ще оглави традиционната процесия със Светото Причастие до Санта Мария Маджоре. “Каня всички да участват в тази тържествена служба, каза Бенедикт ХVІ, за да изразим заедно вярата в Христос, присъстващ в Евхаристията”.

Негово Светейшество поздрави делегация на офицери от НАТО от командването в Неапол, като ги насърчи да служат на каузата на мира. Папата поздрави и верните албанци, дошли в Рим по повод визитата “ад Лимина” на епископите от страната.