Петя Лалева: Живот в стихове

00:01:54:72 „Небесна манна” е първата стихосбирка духовна лирика на Петя Лалева, която излезе от печат в навечерието на празника на българската култура. Малката книжка с 32 стиха е прозорец към душата на емигранта, тъй като повече от стиховете са писани в Рим, където Петя живее от няколко години. Една частица от множеството човешки съдби далеч от родната земя.


Но Петя няма съзнанието за „невъзвръщенец” с идиличната носталгия по миналото и Родината, а носи в себе си здраво и реално чувство за промяна в едно общество и в една „овехтяла” и „обедняла” родина, която доброволно напуска. Преминава несгоди и самота, „лишена от всички екстри, лишена от лукса”, за да бъде една силна и „истинска жена”: „взех за щит в ръцете си вярата, за шлем си сложих любовта, нозете си обух с надежда и тръгнах смело по света”.


Стихът и е понякога тромав и грубоват, лишен от бляскава елегантност и предвзета интелектуалност, но който води пряко към истината. Нейната поезия носи космополитен дух и е един своебразен разговор за света и живота, за вярата, за доброто и злото, който поднася с топлата човешка откровеност на страдалеца. Поезия, осмисляща един труден живот, преминал през много изпитания, но изпълнен с вътрешна сила и надежда, които са плод на чистата вяра в Бог.


45 годишната Петя е родом от с.Брусен, Етрополе; завършила е гимназия и техникума по финна механика и оптика „Вл. Ломоносов” в София; работила е като възпитател, във военния завод в с.Божурище, в РПК с.Брусен, а след 1999г. е безработна. 00:05:35:21


********
Защо реши да дойдеш в Италия?
Животът, нуждата ме принуди да дойда в Италия. Обичам моята родина много, но липсата на средства, на най-нужните и необходими неща и най-вече реализацията като човек ме накараха да взема това решение.


По-голямата част от стиховете в стихосбирката са писани в Рим. Какво те накара да споделиш чувствата си върху белия лист?
Моят живот е един бял лист, едно чувство, което тая в себе си от малка. И от тогава не съм преставала да пиша. Когато дойдох в Италия аз продължих да пиша и чувствата, които изпитвам далеч от родината, продължих да изнизвам на белия лист, защото знам че не само аз чувствам тези неща, а всички които са тук в Италия.


В един стих казваш, че емигранта е „чужд сред свои и свой сред чужди”. Какво откри в този чужд свят , далеч от дом, близки и приятели?
В този смисъл ти откриваш себе си. Това, което в своята родина не можеш да направиш: да откриеш себе си, да знаеш кой си и защо си и да знаеш своята личност като човек, като личност, че не напразно си роден на този свят.


А как гледаш на евроинтеграцията на страната ни?
Аз я виждам положително, защото пристигат нови хора при нас в Италия. Пристигат по-млади хора, виждам че те идват с надеждата да намерят нещо повече, че техният път е отворен, че ще могат да се реализират не само като прислужници в чуждите страни, а ще могат да реализират своите дипломи и мечти.


Каква България искаш да видиш в бъдеще, за каква България мечтаеш?
Мечтая един ден всички да се върнем в България и всички заедно да я изградим от там до дето сме стигнали и да можем да помогнем на хората, които продължават да се борят в нашата страна, защото вярвам че и те градят и продължават да обичат България.


Кои са твоите опорни точки и ориентири, откъде черпиш сила, за да можеш да посрещаш трудностите и несгодите на емигрантския живот?
Всичко идва от вътрешната доброта и духа, който носи човек, от вярата.


Голяма част от стиховете ти са посветени на вярата. Как откри Бог?
Бог съм Го търсила винаги в живота си и съм Го търсила в неопределени неща, без да знам, че Той живее в мен.


В „Небесна манна”засягаш въпроса за търсенията на душата и за вечния двубой между доброто и злото. Как да посрещаме трудностите и се борим срещу злото около нас?
Злото можем да посрещнем винаги, когато погледнем вътре в себе си. Преди да изговорим някоя дума напреки, преди да кажем нещо на отсрещния, първо да погледнем вътре в себе си и да отговорим на себе си.


Как пишеш твоята поезия, има ли нещо по-особено?
При мене няма мотив за написването на стиха, всичко се ражда от душата ми. Когато изживея някакъв проблем, когато някакво чувство ме задушава или се радвам, от това нещо избликват моите чувства и мисли, които изливам в стих. Пиша спонтанно, не обмислям предварително нещата, просто оставам мисълта ми да се рее върху белия лист.


В Църквата, но вече и в обществено-политическите дебати, все повече се говори за човешките и морални ценности. Кои са твоите ценности и твоята мярка за нещата?
Моята мярка за нещата е силната вяра, която изпитвам. Моята мярка е безмерна, защото когато чувствам нещата, те влизат в мене, всичко е като едно самовидение. Един друг свят.


В предговора на стихосбирката Георги Гешанов казва за теб, че си „преминала през тежки изпитания – за мнозина непреодолими - и много повече, отколкото се полага на средния човек от статистиките”. Какво би казала днес, след тези житейски изпитания на хората и специално на младите?
На младите хора ще кажа, да не се страхуват! На всеки и за всеки има някакво изпитание в живота, но те са, за да ги преодоляваме. На тях ще кажа, както в едно мое стихотворение, да вземат в ръцете си за щит вярата, за шлем да си сложат любовта, нозете си да обуят с надежда и да тръгнат смело по света.


В момента подготвяш издаването на втора стихосбирка. Какво е посланието в твоята поезия, което искаш да отправиш към читателите?
Искам да кажа на всички, че Бог е любов, че ние всички сме създадени за любов, че ние всички сме една съвършена спойка, че не можем да съществуваме без любов. В един мой стих казвам, че не можеш цвете да засадиш без любов, защото дъжд го завали, защото слънце ще напече и ще го изгори; камък не можеш да поставиш без любов, защото дъжд ще завали и ще го отнесе. Не можеш и картина да нарисуваш без любов, защото всички ще я гледат, но няма нищо да разберат. Искам да им кажа, че Бог е любов, че има план за всеки, ние всички сме негови мравки, негово творение, ние всички сме едно цяло”.


От малка съм научена на труд, видяла съм несправедливостта и на двата свята, през целия си живот съм писала, през целия си живот съм търсела Бог. Едва сега аз разбирам, че Бог е живял винаги в мен.
Благодаря на Бог за всичко!
Петя Павлова Лалева


САМОТА
Обходих друмища прашни
търсеща близка и сродна душа
плачеща,стенеща,страдаща,
чисто и просто родена жена.

Чужда сред свой и своя сред чужди
с толкова много надежда в душа,
изпитвам болка и човешки нужди
всред всички изпитвам самота.

След толкова обиди и интриги
след толкоз много суета
сърцето ми бездомно скита и се чуди
търсещо своето място в света.

15.11.2005г.
Рим

ДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ
В живота заповеди само
десет спазвай!
Туй писано е в божия закон!
Вечер всичко в молитвата си казвай,
в живота всичко е канон!
Ти имай милост възлюби народа,
на слухове не давай ти ухо!
Спохождай с благост брата си
говори му со кротце со добро!
На пътника краката ти измивай
с дума добра го насърчи
подкрепи го в пътя труден да върви!
Странници пътници във вечността
не знаете род и родина,
туй не е случайност в света,
Вие сте Божии деца.

05.06.2006г.
Рим


МОЯТА МОЛИТВА
На кръст разпъвах се
с вредните си навици
и години бях на кръстопът,
с дявола във мене скрит се борих
и очаквах от Тебе чудо,
без да преценявам,
че Ти живееш в мен.
Колко много си ми дал в живота
и същото желаеше от мен
Да очистиш бедна ми душа
от грешни мисли
да промиеш мозъка ми
с водата жива.
Нова светлина в очите ми да блесне,
езика ми да вържеш да не богохулства,
ушите ми да чуват само Тебе.
В кръвта Ти се оставям
от раждането до века.
Малкото,което имам
аз на Тебе давам.
На колене Те моля Господи:
Прости ми !
И Те каня Боже, да живееш в мен
И аз чрез Тебе да успявям.

01.06.2006г.
Рим

ХВАЛЕНИЕ
Господи аз идвам да взема,
даром от Твоята жива вода,
в бялата рокля изпрана
да вляза през портите на града.

При дървото на живота ще дойда,
белязана с бисер на чело,
с ангелски глас ще запея,
да възхваля святото Ти дело.

В Твоите рани изцерих се
с молитва събуждах се благословена
в кръвта Ти безценна кръстих се
и се записах в Твоята книга свещена.

27.102005г.
Прочида


ОТКРОВЕНИЕ
Спомените ме отвеждат
към изворите чисти,
където в шепите пие вода,
по поляните тичах лъчиста
морна се криех в гъста гора.

Криех се от хорската злоба
с Бога оставах сама,
изморена от човешки лъжи и измама
с молитва прекарвах деня.
Бях в центрафугата,
изстискваща ме здраво,
въргаляща и тласкаща,
години наред бедна ми душа,
без да виждам пролука
без път,без изход,без мечта.
Бях на дъното на пъкала,
без да знам защо,
душата ми изпита всичко.
Пих от чашата горчива,
от вкиснатото вино
що Бог ни обеща,
с девет демона се борех
и отново стъпих на крака.
Бог дявола надхитри,
изтръгна ме от жестоките ръце
магията изчисти и ми каза:
Ти си мое дете,
дава ти се нов шанс
живей под моите криле.
Не се страхувай вече,
пътя аз ти направлявам,
старото отмина,
с новото живей,
радвай се и пей,
весели се в живота,
всичко що поискаш,
аз на теб ще дам.
Бедните ще утеша,
сълзите ще изтрия,
болният ще оздравее.
Всички сте ми нужни,
за всички ме боли,
оставете вий на мене
вашите нужди
и аз за всеки ще помисля.
Никой веч не ще да страда,
моят свят е свят на радостта,
дай на бедните и ще ти се даде.
Аз съм светлина лъчиста,
светлина във вашите души
вярвайте,а аз ще изпълня
вашите мечти.
Време няма,спрете,
чуйте ме и главите си сведете.

11.06.2006г.
Рим


ОТ ДРУГА ПЛАНЕТА
Аз съм като комета,
от друг свят сътворена
Гледам хората, на мен уж подобни,
а с каменни отломки
вместо сърца.
И студеното бездушие
човешкото руши.
Треперя от студ,но вървя
продължавам да търся
в погледите блясък
и усмивки на устата.
И сякаш ходя сред мъртва планета,
шепна молитва, протягам ръце...
а истината, светлината и Завета
са толкова далече
от човешките души.


25.11.2005г.
Рим


СЪС РАЖДАНЕТО на всички
по равно се дава.
Белязани от дявола и Бога
подвластни на греха,
души не знаещи утеха,
така живеещи от вечността
и борещи се в живота,
и падащи до дъното на колене
с нестихващ огън и мечти
тласкани от вихъра,
търсещи незнайни светове.
И носещи в душите любовта си
с надеждата нестихваща в очите
вярата на кръст ни прикова.
Изгонени от райската градина,
изгонени сами да преоткриваме света,
жадуващи за капка обич,
но направлявани от любеща ръка.


25.07.2007г.
Орвинио

СЕДЕМ ГОДИНИ живях аз без песен,
над чувствата ми бе паднала есен
седем години в страдания живея
и нямаше за какво да пея.
Разбрах била съм сляпа толкова години,
Ти бил си винаги с мен,
трябваше да викам силно
„Днес аз те родих”
Виждам светлина в тунела
бяла и чиста,викаща ме напред
тръгвах плахо,полека,
но се спъвах в глуха и лепкава стена
„Днес бог ме роди”
Днес видях вратата му широко отворена
през всичките тези години,
аз не съм сама
Ти си ме водел,наказвал,
и вдигал отново на крака.
Болна и здрава ти си ми бил баща.
Бог душа ми изпита
безцелно да не се скита
и дари я с дух свети
да не ходи сама по света,
а да пее и възхваля Христа
Велик си Ти.Ти носиш светлина,
която дава познание и мъдрост.
Светлина, която ни води
по Твоята свята пътека
„Днес Бог ме роди”
Днес отново живея,
днес видях Те с нови очи
и с вяра за Теб аз ще пея.

09.12.2005г.
Рим

ВОЙНАТА НА ДУШАТА
Всички сме една разпусната войска,
войници от силата на съпротивата,
всички воюваме сами,но нещо не ни върви.
Блажени са тъпите,ограничените,
видели повечко пари,предатели,измамници,
но са тъпи и не ги боли.
Малцина са войниците в бяло,
тяхната дреха е аура бяла,
не податлива и не подвластна на тази война.
Войската е разпусната,
но всичко е привидно,а всъщност е няма война.
Хората слепи воюват,осъждат
Не осъзнават борбата на двете сили в своята душа
Те вярват,че Господ в тях е,
но не му подават ръка,
служат на алчността,похота.
Не дават никому нищо
само алчно вперват в тебе очи,
готови отново и отново да крадът
мисли,идеи,мечти
и всичко да превръщат в пари.
Идват в църквата и даже не се молят
и само на клюката дават ухо
свещи палят,кръстят се и казват
„Боже Амин”,
а само на клюката дават ухо.
Какво да кажа за борбата, за силата на любовта,
за вярата, надеждата в света?
Воюваме ли двама, значи че не сме самички,
с обдежди бели ще сме всички
и Бог ще ни благослови!


20.10.2006г.

АЗ РОДИХ СЕ във страна свободна
и не ще да знам за политика
знам,че не е виновен строят,
за всичките пладнешки обирджий,
знам,че каквото и да става,
вси са вълци зависчий.
Моята родина бедна,
не сполучи за пореден път -
обедняла, като овехтяла дреха
кръпките по нея се броят.
Просяците веч са много
нямат пари за хляба дори,
проститутките се борят за плочка
старците плачат, децата остават сами.
Доброволно реших
и от свобода се лиших -
бяла робиня родена в страна свободна,
слугиня, продала се за пари,
доброволно зад решетки, зад четири стени.
Лишена от всичките екстри,
лишена от лукса да бъде жена.
Сама в затвора в златната клетка
мечтите до тука се свършват, нали!
И какво да кажа за политиците,
А за финикийците,
за всичките алчни твари?
Ако във душите си не смирим,
знайте,че всички,всичко
до стотинка ще платим.

31.05.2996г.
Рим

ИСТИНСКА ЖЕНА
Аз трябва да изстрадам
трябва всяка трудност
да надвия и всяка грешка
в дело хубаво да претворя.
Аз трябва честно да се боря
проблемите сама да разреша,
на подлостта да отговоря
но повече да не греша.
Мълчаливо трябва
да посрещна всяка подлост,
да се боря срещу всяка пошлост,
да съм истинска жена.


МАЙКО
Поплаках си за тебе моя майко,
много ми липсваш ти,
вече не съм малка,
но още сънувам милувката ти.
Цветята огрели цялото дворче
и кривата круша навън,
чемшира на баба, моето коте
и малкото куче, моя пътен другар.
Сънувам ви често,
говоря си с татко
и питам защо съм злочеста,сама?
Отговор не намирам
и към Бога отправям смирена душа.
Благодаря, че съм жива и здрава,
за силата да устоявам сама.
Далече от бащина къща,
далече от майка добра,
далече, но силна и горда жена.

02.02.2007г.
Рим

НАДЕЖДА
Взех за щит в ръце вярата,
за шлем си сложих-любовта,
нозете си обух с надежда
и тръгнах смело по света.
Навсякъде аз проповядвам,
че вяра всичко се постига
и всичко е възможно,
ако се оставиш в Божиите ръце!
Воювам смело и раздавам
в песни любовта си,
докосвам се до мънички сърца,
желаейки да стопля всяко,
дори на зверовете в степта!
Затворникът, злодеят да разплача,
слепците да прогледнат,
да се отворят с молитва техните очи.
Да става чудо подир чудо,
светът да се събуди обновен.
Да дойде Бог не да ни съди,
а да царува сред нас,
щастлив и окрилен.


ВСИЧКО Е ЛЮБОВ
Бог е любов.
И ти не съществуваш без любов.
И всичко, което се изгражда,
се изгражда за любов!
Не можеш камък да поставиш без любов,
дъжд ще завали и ще го отнесе!
Не може цвете да засадиш без любов,
слънцето ще напече и ще го изгори!
Не можеш картина да нарисуваш без любов,
всички ще гледат, но дали ще разберат?
Не можеш машина да направиш без любов,
като я докоснат, сигурно ще се разпадне.
Бог е любов, Той ни създаде човеци,
от ангелите само стъпало по-долу,
даде ни власт над земята,
а което човеци съграждат с любовта си
е от Бога направено!
Бог е любов, Той има план за всеки
ние всички сме Негови мравки,
ние всички сме Негово творение,
ние всички сме едно цяло!
И ако всички мислим единно,
Бог ще побърза да дойде сред нас.
Бог е любов.


30.06.2006г.
Рим