Генерална аудиенция във Ватикана: Папата призова към молитва за жертвите на разрушителното
земетресение в Китай и за спасителите. Папският катехизис бе посветен на Псевдо-Дионисий
Ареопаг
(14.05.2008) - Папа Бенедикт ХVІ се моли за жертвите на разрушителния земетръс в китайската
провинция Съчуан, причинил до този момент смъртта на повече от 15 хил .души, нанесъл
огромни материални щети и безследно изчезнали. Това направи на днешната генерална
аудиенция, която проведе на площад Св.Петър. Папският катехизис бе посветен на Свети
Псевдо-Дионисий Ареопаг, богослов от VІ след Христа, а в края на аудиенцията отправи
мисълта си към населението в Съчуан и съседните на Китай страни, където бе усетено
заметресението, за да изрази своята морална подкрепа и духовна близост до пострадалите:
„Призовавам всички да се присъедините към моята гореща молитва за загиналите.
Изказвам духовната си близост до всички засегнати от разрушителното природно бедствие
и нека за тях изпросим Бог да облекчи страданията им. Нека Господ да подкрепи и всички
участващи в спасителните работи и оказващите спешна помощ”. Отново
Азия и по-точно темата за конфронтацията и диалога с древните религии на този континент,
вдъхнови катехизиса, насочен днес към писанията и фигурата на един теолог от шести
век, останал в историята познат като Псевдо-Дионисий Ареопаг. Той, каза Папата, тръгвайки
от “негативната теология”, която казва за Бог това, което преди всичко “не е”, застава
като посредник между гръцката мисъл от епохата и зараждащата се християнска мистика.
Докато поддръжниците на първата, с техните изтънчени аргументи целяха – каза Папата
– да пригодят тайните на Бог към човешката логика, Псевдо-Дионисий, отхвърляйки тези
постановки, стига до твърдението, че от негативната теология вярващият стига по-добре
до познанието за Бог в неговата форма на символична теология, където спекулацията
отстъпва пред съзерцанието и познанието на опита. Опитът на едно създание, което разбира
със сърцето си своя Създател: “Както създанието е възхвалата на Бог,
така теологията на Псевдо-Дионисий се превръща в една литургична теология. Бог се
открива възхвалявайки го, молейки му се, а не само размишлявайки. Литургията не е
само нещо позитивно, нещо измислено, за да се прекара религиозно един час, тя е хоровата
песен на създанията, тя е навлизането в самата космическа действителност. Не може
да се говори за Бог абстрактно. Да се говори за Бог означава винаги да се пее голямата
песен на създанията, която се отразява и се конкретизира в литургичната възхвала”.
Това предлага мистиката, която от Псевдо-Дионисий получава един
авторитетен импулс. Толкова авторитетен, че например Свети Бонавентура, известният
биограф на Свети Франциск, се опира на нея, за да разбере по-добре мистиката на Бедняка
от Асизи: “Бонавентура видя в Свети Франциск опита от един много смирен
и много реалистичен път, вървян ден след ден с Христос. В тази бедност и в това смирение,
стои опитът, стоящ по-високо от размишлението. В нея действително се докосва сърцето
на Бог”. Следователно, по този път, отбеляза Папата, стои “новата
актуалност” на Псевдо-Дионисий: “Днес съществува една нова актуалност
на Свети Дионисий. Той се явява като един голям посредник в модерния диалог между
християнството и мистичните теологии от Азия. За тези мистични теологии от Азия е
характерен фактът, че не могат да кажат кой е Бог, но могат да говорят за Него само
в негативни форми. Днес той е един посредник с тях, какъвто бе между гръцкия дух и
Евангелието. Така се вижда, че диалогът не се ражда от повърхностното и там, където
се навлезе в дълбочината на срещата с Христос, там се отваря и по-широкото пространство
за диалога. Там където човекът срещне светлината на истината, това е светлината за
всички и изчезват полемиките и става възможно взаимното разбирателство, диалогът,
приближаването”. След катехизиса, отправяйки поздравите на различни
езици, Бенедикт ХVІ се обърна специално към Монахините Капуцинки на Майка Рубато,
провеждащи своя генерален капитул и към свещениците от Тренто и Торино, като ги увери
в своите молитви “за да бъде все по-плодотворно тяхното свещенослужене, подкрепяно
от Божията благодат”.