Мигриращите семейства, глобализация и евангелизация: тема на ХІІІ пленарна сесия на Папския съвет за мигранти

(13.05.2008) - Семейството, като жизнена клетка на обществото, трябва да живее заедно, дори и в обстоятелствата на мобилността или там където не е възможно да намери общност или подходящо място за семейно огнище”. Това е препоръката на кардинал Ренато Мартино, председател на Папския съвет за мигранти, която отправи на започналата днес ХІІІ пленарна сесия на ватиканското ведомство, посветена на мигриращото семейство. Срещата ще приключи в четвъртък с аудиенция при Папа Бенедикт ХVІ. За кардинал Мартино семейството е един от „движещите фактори за мобилността на хората, защото миграцията има за цел намирането на по-добри условия за живот, политическо убежище, обучение в чужбина, туризъм или в подкрепа на работещите в мореплаването и гражданската авиация. Както и специфични условия в които живеят някои семейства: номадска традиция, поклонничество, социални или медицински центрове и дори експлоатацията при проституцията. Във всички тези среди и обстоятелства, посочи кардинал Мартино, е важна възпитателната роля на Църквата, чрез своите катехисти, както и ролята на родителите, посредством една култура на живота, зачитаща ценностите и в хармония с религията и творението. От своя страна кардинал Агостино Маркето, секретар на ватиканското ведомство, призова всички работещи в този сектор „да превърнат мигриращото семейство в ефикасен фактор за евангелизацията и в пасторалната и милосърдна дейност на Църквата”. Ханс Вьокинг, секретар на Комисията за мигранти към Съвета на Европейските епископски конференции, постави темата на сесията в контекста на мултикултурното и мултирелигиозното европейско общество, с искането всички имигранти да имат трудов договор, еднакви социални и семейни права с жителите на страната в която се намират. „Трябва да се противопоставим на прилагането на „сезонен” статут, както и за краткосрочни договори за работещите за кратък период – посочи Вьокинг – тъй като и двата държат единствено за трудовата сила, но не и за психологическите и възпитателни аспекти”. Според него, също така е „неприемливо поддържането на различията между социално-икономически групи идващи от Европа или от друг континент”. „Чужденецът – допълни Вьокинг - трябва да бъде признат за това което е, а не за такъв какъвто ние бихме искали”.