Визита "ад лимина" на унгарските епископи във Ватикана

(06.05.08) В понеделник във Ватикана започна визитата Ад Лимина на унгарските епископи, която ще продължи до събота. Бенедикт ХVІ вече се срещна с първата група, водена от кардинал Петер Ердьо, архиепископ на Ецтергом-Будапеща и председател на Епископската конференция в страната. Обикновено на тези срещи със Светипетровия приемник, епископите излагат състоянието на диоцезите, условията, в които Църквата живее и как развива своята мисия. За тези и други неща говори кард. Петер Ердьо:

**********
Решението не беше наше, а по-скоро на обществото, когато след падането на комунизма, Църквата отвори отново своите училища, университети, социални институти и др. Същевременно трябваше да бъдат оживени енориите, които днес се радват на значителна свобода в изпълнение на своята пасторална мисия. Някои имоти, конфискувани от режима, бяха върнати на Църквата. Ето защо трябва да оживим структурите и в същото време да разбудим общността, защото сега се дава оценка за приноса на Църквата в живота на обществото като религиозна общност. Следователно, имаме статистика, задълбочени проучвания със социологичен характер, които свидетелстват, че тези които следват вярата на една Църква и практикуват постоянно своята религия, работят повече, ценят повече човешките отношения, имат повече доверие и насърчават повече доверие в средата, където живеят и най-вече те са по-толерантни по отношение на другите. Следователно и доверието и приносът на Църквата се явяват като един необходим икономически фактор за живота на обществото, също и под аспекта на гражданското общество. За нас самите по-актуалният принос се явява мисията в едно силно секуларизирано общество, където за съжаление раждаемостта е много ниска, броят на населението намалява, а за съжаление е ниска и религиозната практика. Например, само 8 до 10% от католиците в нашия диоцез посещава всяка неделя Светата Литургия. Намаляват и кръщенията. Затова дейността на енориите трябва да бъде по-мисионерска. През есента на 2007 г. в Будапеща се проведе една гражданска мисия. Проблемите в обществото засягат отчаянието, липсата на перспектива, високата безработица, остаряването на населението. И сред тях ние трябва да бъдем знаците на надежда и на сила за духовно възраждане. Именно на това посветихме 2006 г: годината на 50-годишнината от събитията от 1956 г. и на 550-годишнината от победата край Белград. Това бе една година на молитва за духовното обновление на цялата нация.

Ваше Високопреосвещенство, казахте че унгарското общество е секуларизирано. От друга страна обаче има нужда от Църквата и нейните институции. Какво място намира поучението и доктрината на Църквата в обществения живот на страната?
Преди всичко обществото има нужда от Христос, светът има нужда от Христос, има нужда от нас християните или от Църквата, защото сме свидетели и носители на Христос в този контекст. Следователно, нашите институции не са самоцелни, а са наистина инструменти за едно християнско свидетелстване. В Унгария понастоящем Католическата църква ръководи повече от 300 училища, един университет, четири болници.

Изминаха седем години от последната визита “ад Лимина” на унгарските епископи. Унгария заедно с други страни стана член на Европейския съюз. Вие, като председател на Съвета на европейските епископски конференции, как виждате ролята на Църквата в Унгария в европейския контекст?
Преди всичко, Европейският съюз независимо от дискусиите, представлява една възможност за народите от централна Европа за тяхното помирение и мирно съжителство, за едно съзидателно сътрудничество. В този смисъл Католическата Църква има една възможност и една специална мисия: да служи на помирението и да засилва братолюбието между народите. Затова поехме инициативата за помирение с епископата на Словакия, поддържаме добри връзки с епископите от Хърватска, Австрия и Полша. Търсим една редовна институционна форма на диалог и с епископите от Румъния. Смятам, че в контекста на Европейския съюз Църквата може да допринесе за помирението, пречистването на паметта и разпространението на една култура на любовта".