Католическата църква провъзгласи две нови Блажени, пример за съзерцание и милосърдие

(05.05.2008) - Църквата има две нови Блажени: италианската монахиня Мария Магдалена на Въплъщението и германската сестра Мария Роза Флеш. Церемонията по беатификацията на Мария Магдалена на Въплъщението се проведе на 3 май и бе предстоятелствана от името на Папата от префекта на Конгрегацията за каузите на светци, кардинал Хосе Сарайва Мартенс, а сестра Мария Флеш бе обявена за Блажена на 4 май с тържествена церемония в катедралата на Тревири, Германия, от кардинал Йоахим Майснер, архиепископ на Кьолн и представител на Папата.


Майка Мария Мадалена на Въплъщението, със светското име Катерина Сордини, се ражда на 16 април 1770 г. в набожно семейство. Още от малка проявява жив темперамент и силно религиозно чувство. Обича да участва в Светата литургия и в нейната малка душа се ражда една голяма любов и силното желание да се моли пред Евхаристията. 17-годишна решава да следва Исус, своя съпруг. На 26 октомври 1788 г. облича францисканското расо в манастира в Искиа ди Кастро, край Витербо. Не след дълго поема ръководството на общността в трудно време, без да губи кураж и доверие в провидението. Същевременно все повече приема форма идеята за учредяването на общност от Обожателки на Евхаристията. Пише правилото на новия институт. На 31 май 1807 г. придружена от някои сестри пристига в Рим. Тук с благословията на папа Пий VІІ малката общност започва своя живот в манастира на Свети Йоаким и Ана. В църквата до него, отворена за култа, започва непрекъснатото обожаване на Исус в Евхаристията. Но годините са трудни. По заповед на Наполеон религиозните институти биват системно затваряни. Както предрича Майка Мария Мадалена, през нощта на 6 юли 1809 г. Папата също е заловен и депортиран във Франция. След две години и манастирът на Обожателките е поруган, а общността разпръсната. Настоятелката, изгнаник във Флоренция, не губи дух. Около нея се раждат нови звания. След падането на Наполеон, на 19 март 1814 г. се завръща в Рим. Общността на Постоянните Обожателки на Пресветото Тайнство е възродена и на 18 септември 1817 г. монахините за първи път обличат бялото расо с червено наметало (скапулария), знак за девствената чистота и любовта към Евхаристията. Целият живот на общността е съсредоточен в култа към Евхаристията, извор и сърцевина на Църквата, светлина за света, начало на едно универсално единение, чиито център е в сакраменталното присъствие на Исус. На 29 ноември 1824 г. угасва земният живот на Майка Мария Мадалена, но делото започнато от нея започва да се разпространява в целия свят: от Рим по цяла Италия, в Испания, Австрия, Мексико, Чили, Съединените щати, Африка, чак до Витлеем.

За харизмата на новата блажена говори постулаторът на каузата, отец Ернесто Пиачентини:

**********
„Харизмата на новата Блажена е в постоянното обожание на Исус в Светата Евхаристия, което отдава в своя живот и в този на другите. Още от малка тя живее тази любов и внимание към Исус. Постоянното обожаване на Исус Евхаристия е фундаментална харизма и в Църквата. В нейната история тази е най-важната набожност. Майка Мария Магдалена пожела да установи този женски монашески институт на Постоянните Обожателки на Исус Евхаристия, които го обожават непрекъснато ден и нощ. Посланието, което новата блажена отправя днес към мъжете и жените е да не забравят никога присъствието на Исус в Евхаристията. Ние християните сме християни именно защото имаме Исус Евхаристия. Тази жена пожела да остави на човеците това послание: да не забравят никога, че Исус присъства в Евхаристията”.

Отдаването на собствения живот за Божията любов е главна характеристика и за майка Мария Роза. Тя е родена през далечната 1826г., а нейната мисия е да дава милосърдие на бедни, възрастни и сираци. Създава и Конгрегацията на Сестрите францисканки Мисионерки на Дева Мария на Ангелите. Майка Мария Роза оставя на съвременния свят едно силно евангелско послание по примера на Св.Франицск. Това подчертава заместник постулатора по нейния каноничен процес, о. Джани Калифано:

 
*********
„Значението на нейния земен и духовен живот може се съдържа в евангелския образ от Евангелието на Йоан (12,24): „ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод”. Смирението и служението без показност е духовното завещание на новата Блажена, която чрез съзерцанието на Христос моделира себе си и своя живот.Нейния живот е една съвременна притча за Пасхалната тайна и светостта в Църквата”.