Търсенето на истината, за да бъде споделена: о.Стефан Манолов, ген. викарий на Софийско-Пловдивската епархия

(04.05.2008) - В своето послание по повод световния ден на социалните комуникации (4. май 2008) папа Бенедикт XVI засяга различни аспекти на същността и предназначението на тези средства, като в заключителната част открива нишката, която свързва всички тези аспекти, и ядрото на същността и предназначението на медиите: търсенето на истината и споделянето на истината.


Сам Бог призовава човешките същества да го почитат с дух и с истина (Ив 4,23), затова те са обвързани в съвестта си да отговорят на това призвание (Dignitates humanæ 11). Човек отговаря на този зов не защото е насилствено принуден, но защото в дълбините на своето сърце и съзнание, жадува за истината и търси истината – често пъти дори несъзнателно. Исус е казал: “Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Ив 8,32). Ако човек отговори на този зов и познае истината, получава в замяна една автентична свобода, защото истината, която ни прави свободни, е Христос – само Той може да даде всеобхватен отговор на жаждата за живот и любов, която е в сърцето на човека. И всичко не свършва до тук: този, който е срещнал Христа и се е вдъхновил от неговото послание, ще изпита неудържимото желание да сподели и да оповести тази истина (т. 6). Отвореният за Бога човек е този, който търси неуморно истината, отнасяща се до всички сфери на неговия живот; но е и този, който става подходящо средство за познаване на истината от страна на другите. “Този, който има Христовата истина в сърцето си, трябва да я вложи в сърцето, в разума и в живота на другите. В противен случай би било нагаждачество или фалшива тактика” – казва свети Хосемария Ескрива (Огнище 946).


Заради своя комуникационен характер и поради факта, че медиите – особено с оглед на широкоразпространения феномен на глобализацията – са станали конститутивен елемент както на междуличностните отношения, така и на социалните, икономическите, политическите и религиозните процеси (т. 1), те могат и трябва да допринасят за познанието на истината за човека, защитавайки я пред тези, които са склонни да я отрекат или унищожат (т. 5). Търсенето и представянето на истината за човека, защитата на човешката личност и пълното уважение на нейното достойнство (т. 4), служението на личността и на общото благо, както и съдействието за „етичната формация и за израстването на вътрешния човек” (Spe Salvi 22) (т. 3), съставляват най-висшето призвание на социалната комуникация (т. 5).


Ако средствата за социална комуникация трябва да допринасят ползотворно за почитта към семейството (т. 1), за потока на информация, за опознаването на фактите, за разпространението на знанието, за ограмотяването и социализирането, за развитието на демокрацията, за диалога и съжителството между народите, за един по-справедлив и по-солидарен свят (т. 2, 6), те неизбежно трябва да търсят по-точното разбиране за истината, за да може тя да бъде споделена с другите в цялата нейна спасителна сила, задълбоченост и същевременно простодушие (Redemptor hominis 19).


Самата вест за Възкресението на Исуса Христа беше подадена от два различни вида “медии”: от една страна тези, които с искрена радост огласиха това, което видяха – Мария Магдалена и другите жени (Мк 16,10; Лк 24,9), учениците (Мк 16,13) и ангелите (Мт 28,5-6; Лк 24,6); от друга страна тези, които поради страх или за печалба скриха истината – войниците и стареите (Мт 28,13-15).


За да бъдат автентични свидетели и храбри посредници на истината, необходимо е средствата за социална комуникация да умеят да тълкуват знаците на съвременната култура (т. 6) и да бъдат все по-малко инструменти за манипулация на човека и все повече средства за развитие, за разрастване и за озаряване на истинската човешка свобода (Иван-Павел II).
 
отец Стефан Манолов