Бенедиктинката с.Станислава празнува 60 годишен монашески живот

(04.05.2008) - На 4 май сестра Станислава Братанова от религиозното общество на Сестрите-Бенедиктинки в с.Царевброд ( Шуменско ), празнува 60 години от полагане на монашеските обети. Юбилеят бе бъде отбелязан с тържествена света литургия от 10 ч. в църквата „Скръбна Божия Майка” в манастира на бенедиктинките в Царевброд. Литургията отслужи Епископът на Никополска епархия монс.Петко Христов в присъствието на много гости и верни от епархията. Юбилеят бе повод да се обърнем към с. Станислава, за да сподели, от височината на нейния житейски и духовен опит, свои мисли и напътствия към младите за житейското призвание и богопосветения живот:


*********
„През времето 1997 – 1999 г. бях в Русе и раздавах хуманитарни помощи на нуждаещите се. Идваха млади майки с хубави бебета за помощи. В паспорта им видях думата разведена – една след друга – разведена. Това ме порази и аз ги запитах – „Защо, коя е причината?” Отговорът гласеше: “Мъжете се изплашиха от безработицата и предпочетоха развода.” Страшно трагично – липса на отговорност.
Скъпи младежи и девойки, молете се, молете се много на Свети Дух, Той ще ви посочи кой път да поемете. Какво призвание да изберете – на богопосветени или брак и семейство. Но не забравяйте, че и за едното и за другото, поемате отговорност.


Друг факт, който е тревожен: липсата на жътвари в Божията нива. Нашият манастир е лишен от постоянен свещеник поради голямата криза. Ако Бог ви зове - не се страхувайте, бъдете смели и положете ръцете си на плуга без да се обръщате назад, орете бразди в Божията нива и посявайте златни семена на Христовото Слово!


Не мога достатъчно да благодаря на моите родители, че ме пуснаха с голямо желание в манастир. Аз вярвам и съм убедена, че техния благослов ме съпътстваше през тия 60 години. Той е моя стимул и стожер при изпълнението на моето звание с постоянство и любов. Този изминат живот е наистина ярко доказателство за силата на монашеското звание. Затова мога да цитирам едно мое свидетелство от фестивала в Белозем: “Старая се да не изневерявам на моя жених Исус и да потвърдя, че се чувствам щастлива монахиня и щастлива бенедиктинка”.
*********


Сестра Станислава Алфонсова Братанова е родена на 19.03.1924г. в Белене. За нейното влизане в манастира Бог си служи с леля й, сестра Гертруда Добранова, най-малката сестра на нейната майка, която е бенедиктинка в село Царевброд, Шуменско. На нея и на силно вярващите си родители, които са съгласни да я пуснат в манастир и я изпращат с благослов, тя дължи своето призвание.


Когато прекрачва манастирския праг, на 20 юли 1938 г., първо е настанена за 2 месеца при децата. Тогава я обхваща носталгия и смята, че сърцето й ще се пръсне от мъка по родителите и бащиния дом. На 18.10.1938 г. я приемат в общността. И с един замах, мъката и сълзите изчезват. Сестра магистра Амата Херц замества изцяло родителите в сърцето на девойката. Тя й преподава всеки ден немски език, и през май 1939 год. с.Станислава полага изпит. Завърва курса и на 15.09. магистрата я води в София и я записва в немското училище на сестрите викентинки. След 5 години , през 1944 год. Тя завършва гимназиално образование. Получава диплома 5.48. Заради бомбардировките учат само до Коледа - разрушени са старата сграда и църквата на сестрите.

През лятото на 1944 г. подава документи в Института на гр.Шумен. Иска да уча българска филология, но получава отрицателен отговор. Преди нахлуването на руската войска в България, сестрите германки от манастира, заминават за своята родина. С тях заминава и добрата магистра Амата. За с.Станислава настъпва критичен и несигурен момент.

Но Божието провидение й се притичва на помощ. Сестрите от Бърдарски геран остават в България и сестра Бенилдис става магистра в общността. След 3 години интензивно обучение мечтата на сестрата се осъществява и на 6 май 1947 г. става новистка. Получава вместо кръщелното име Анна, името Станислава. На 8 май 1948 г. полага първите си обети, а на 1 октомври 1951 г. полага и вечни , на празника на Малката Света Тереза на Исус дете. И на двете тържества концелебрира Н. В. Пр. Мъченикът блажен Евгени Босилков. За нея е щастливо съвпадение, както сама казва, да бъдат обетите й чути и приети в негово присъствие и подписани с неговия подпис.


На 15.12.1950 г. в Царевброд се открива психоневрологична болница и 6 сестри са назначени да работят. Три години и половина работи в канцеларията при доктор Ал.Данов. После пожелава да премине на длъжността трудотерапевтка и като такава работих цели 25 години.


Като настоятелка на манастира в Царевброд, участвува в конференции на висшите настоятелки в Чехия през 1997 г. и в Унгария през 1999 г. Участва същата година и в конференция на Реновабис в Германия. Това за нея е едно духовно обновление и обогатяване. На тези конференции с.Станислава представя ситуацията на богопосветените в България през комунистическия режим и след настъпването на демокрацията.


През 2001 г. е поканена от о.Йосиф Мизера (полски свещеник францисканец) на първия младежки фестивал, който се проведе в Белозем. На него сестрата говори пред 160 младежи, свещеници и сестри за свето звание и прави свидетелство пред младите участници. Призовава Св.Дух с думите: „Св.Душе, давам Ти моя език и Ти говори с него.” За нея самата е чудо как се леят думите й, без да ги е написала предварително. В края казва: „Старая се да не изневерявам на моя жених Исус. Аз съм щастлива монахиня и щастлива бенедиктинка.”
 
За Радио Ватикана, Росица Златева