Словото на Бенедикт ХVІ пред ООН: Коментар на отец Федерико Ломбарди
(26.04.08) Очакваше се в Обединените нации Папата да осъди една или друга от драматичните
ситуации на несправедливост или конфликт в света днес. Но не. Това Папата направи
и го прави много други пъти, в словото пред Дипломатическото тяло в началото на годината,
в посланията за Коледа и Великден, в многобройните апели по различни поводи. Някои
очакваха, че ще полемизира с тенденциите в полза на аборта и на противозачатъчните
средства разпространени в различни агенции на ООН. Но не. В този случай Папата избра
да отправи слово със съвсем друга насока, едно слово върху основите и върху принципите,
едно слово, което ще остане във времето, защото това бе най-спешният и най-положителният
принос в това седалище. И бе едно слово твърде последователно със специфичната морална
власт на Католическата Църква и с цялостното вероучителстване на Бенедикт ХVІ.
Има
принципи валидни на универсално ниво за всички мъже и жени от всяко време и под всяко
небе. В природата на човека, в достойнството на личността може да се признае и да
се прочете основата на един ред, който трябва да бъде зачитан и да се отрази в отношенията
и в социалния и политически ред, макар и във форми които винаги трябва да се подобряват
и усъвършенстват. Потвърждавайки това, Бенедикт ХVІ оказа на Обединените нации една
ценна услуга, защитавайки перманентното значение на Универсалната декларация за правата
на човека и намери убеждението и решителността да го направи в християнската и религиозна
визия за света. “Ясно е – каза – че правата признати и изложени в Декларацията се
отнасят за всеки човек, по силата на общия произход на хората, който остава централната
точка на съзидателния промисъл на Бог за света и за историята”. Още веднъж, Църквата
постави на разположение на народите, с братското отношение на служене, своя “опит
по хуманност”, в полза на справедливостта и на мира.