Седмицата на Българското кино в Рим зад кадър

Идеята за представяне на българското кино сред римската публика се ражда преди няколко години след пресконференцията на актьорите Христо Шопов и Христо Живков в Рим по повод римската премиера на „Страстите Христови” на Мел Гибсън. Днес, след няколко години, това е реалност, а българското кино се превръща в мост между двете култури. Това споделя в интервю за Радио Ватикана Жана Яковлева, председател на Асоциация „Феникс”, идеатор и организатор на „Фестивала на Българското кино” в Рим, както и някои подробности от подготовката за този първи български кинофорум в една от столиците на световното кино.


Инициативата се провежда от 28 април до 3 май под патронажа на министър Данаилов и се организира от българското Министерството на културата, Община Рим, Българския културен институт – Рим, а съорганизатори са БНТ, „Национален филмов център”, Българска национална филмотека и Съюза на артистите в България. Ще бъдат представени 6 игрални филма, 4 документални и една коопродукция.


Седмицата на Българското ще бъде и трибуната за оповестяването на следващата мащабна инициатива на Асоциация „Феникс” – побратимяването между Рим и София:
 
Подзаглавието на Фестивала на българското кино е „да се опознаем, чрез културата на образите”. Какво продиктува подбора на игралните филми и защо се спряхте на тези заглавия?
Тези шест заглавия, на които ние се спряхме, може би представят най-добре новата България. Филмите са правени през последните десет години, а другите са съвсем нови български филми. Не сме представили най-новото българско кино направено между 2007 и 2008 г. по простата причина, че нашите колеги, режисьори и самите продуценти се надяват филмите им да бъдат видени и евентуално поканени на някакъв от големите форуми и фестивали, които предстоят, а една прожекция независимо, че не е с фестивален характер в Рим, би могла да осуети едно такова представяне. Много съжалявам, че не можахме да включим и анимационното кино, което заедно с документалното през последните години придобиха европейската и бих казала световната познаваемост. Получиха много награди, бяха представени и видени от много хора, докато българското ни игрално кино продължава все още да е в сянката на балканското и на източно-европейското кино. Поради това, тези шест заглавия на които ние се спряхме могат да представят най-добре новата България. От друга страна смятам, че тези филми по някакъв начин най-точно биха представили България и биха били интересни и за италианския зрител, защото освен българите, които живеят тук, нашата най-голяма надежда е тези прожекции да бъдат посетени от италианци.


През тези дни отворихме интернет и прочетохме много интересни разговори между млади италианци, които чатират в интернет сайтовете, които проявяват любопитство към българското кино. С този фестивал се надяваме да бъде запълнена тази липса и българската култура да намери място на италианската сцена, да дадем възможност да ни опознаят и чрез киното, а не само чрез музиката и прекрасните изложби, които Рим и Италия са имали възможност да видят. Надявам се сега и чрез киното да направим един мост между България и Италия.


Как дойде идеята за кино фестивал в Рим?
Всичко започна от Радио Ватикана и от първата среща на италианския зрител с неизвестните тогава български артисти Христо Шопов и Христо Живков. Излизайки от Радио Ватикана, където се проведе пресконференцията за филма на Мел Гибсън „Страстите Христови”, стигнахме до идеята, че по някакъв начин трябва да започнем да търсим именно посланията, които могат да стигнат до Италия и италианския зрител. Дойдохме до момента, в който трябва да представим и българското кино, което за всички е непознато, а само ако си помислим, че от 1968 г. България и Италия работят заедно и първата коопродукция е „Любовницата на Граминя”, след това Галилео Галилей… Оказва се, че имаме голяма история непозната за хората в Италия, с която сме започнали работа преди повече от 40 години.


Какво послание искате да отправите с този кинофестивал?
Искам да опознаят България малко повече. Тази България, която ние познаваме и въпреки че живеем далеч от нея много обичаме. Искам да започне да се говори за България с уважението, което тя заслужава. Смятам, че българските творци, независимо дали работят в България или извън нея, са много стойностни и трябва да бъдат представени. Много се надяваме след края на този фестивал интересът към българското кино да бъде много по-голям.
 
Какви усилия струваше подготовката за тази седмица на българското кино в Рим?
Наистина за пореден път си давам сметка, че културата без реклама и без пари не може да бъде направена, независимо дали е българска или каквато и да е друга. Безкрайно съм задължена, и не го казвам от куртоазия, на Министерството на културата и на кметството в Рим, защото без тяхната материална и морална помощ, това събитие нямаше да може да се случи. Например, най-елементарното нещо: за да могат тези филми да бъдат преведени, да бъдат сложени субтитри, да бъдат рекламирани, всичко това колкото и да е хубаво, струва пари. Трябва да разберем, че България губи именно от липсата на каквато и да е реклама. Понякога е много важно да се вложат пари в такива неща, като този фестивал, защото те после сами по себе си ще бъдат от полза както за България така и за българските творци. Сега тези български филми ще бъдат видени и от много италиански режисьори, продуценти и артисти. Това са хора, които в бъдеще отново ще вложат в България, защото те вече я познават и са много доволни от работата си там.


В италианския преслист за събитието се казва, че асоциация Феникс подготвя и побратимяването между София и Рим предвидено за юни 2008 г. Би ли казала нещо повече за това?
Интересът, който италианците проявяват към България не е чужд за никого. В тези години по някакъв начин чрез община София, чрез област Лацио и област София ние започнахме тези първи срещи, които за моя голяма радост през това лято ще завършат с едно побратимяване на София и Рим. София поздравява Рим и Рим поздравява София са две програми, които сега подготвяме. Това са две програми които се готвят от община София и от община Рим, с които се надяваме да представим отново през лятото в София и Рим най-доброто. Естествено тези програми ще бъдат представени и в Пловдив и във Варна. Голяма подкрепа в България намираме от италианската търговска камара с нейния нов директор Фабрицио Камастра, който ни помага с голямо желание и иска освен на икономическата и търговската страна да бъде заложено и на културата. От друга страна, със заместник кмета по културата на община София г-жа Фандъкова приготвяме програма в Рим, която ще бъде показана по време на римското лято до Кастел Сант Анджело озаглавена „София поздравява Рим”.


Програма
Първият филм, с който ще бъде открит фестивалът, е “След края на света” на режисьора Иван Ничев, който ще бъде прожектиран на 28 април в Дома на киното.

На 29 април “Фестивалът на Българското кино” продължава в Двореца на изложенията на ул. „Национале”, където от 18.30 ч. ще бъде представен документалният филм на Стефан Москов “Преводачката на черно-бели филми”. От 21.00 ч. ще бъде представен “Маймуни през зимата” на режисьорката Милена Андонова.

На 30 април от 19.00 ч. ще бъдат показани “Приятелите ме наричат чичо” –реж. И. Христов и от 21.00 ч. – “Пазачът на мъртвите” с реж. Илиян Симеонов.

На 2май в 18.30 ч. публиката ще види „В търсене на Дон Жуан” на Найо Тицин, от 19.30 ч. – “Богове и поклонници” с реж. А. Димитров и от 21.00 ч. – “Чифликът на чучулигите” на Братята Тавиани.

На 3 май от 18.30 ч. ще бъдат представени филмите “Самотни сърца” на режисьора В. Гошев, в 19.30 ч. - “Хомо луденс” на режисьора Иван Пантелеев и от 21.00 ч. – “Писмо до Америка” на Иглика Трифонова.

По време на фестивала ще бъде показана Изложба на Българския филмов плакат, която ще представи плакати от 1931 г. до 1988 г. Организатори са ИА „НФЦ” и „БНФ”.