Навършиха се три години понтификат на Бенедикт ХVІ

(25.04.08) Преди три години, на 24 април 2005 г. Бенедикт ХVІ започна своето Светипетрово служене. Пред повече от 350 хиляди души събрани на площад Свети Петър и по дългата виа дела Кончилиационе, за да вземат участие в Литургията за началото на понтификата, Папа Ратцингер произнесе една красноречива и задълбочена проповед, една програма за неговия понтификат. Ето някои пасажи от нея:

(Ти си Петър)
“Моята истинска програма на управление е тази не да върша моята воля, не да преследвам моите идеи, а да слушам, заедно с цялата Църква, думите и волята на Господа и да се оставя да бъда воден от Него, така че Той сам да води Църквата в този час на нашата история”.
 
Бенедикт ХVІ пожела да направи своя “светата загриженост на Христос”, който търси човечеството изгубено в многобройните пустини на бедността, на самотата, на разрушената любов, за да го доведе до Този, който дава истинската радост и истинската любов: това е Бог, който стана агнеца и “застана на страната на агнетата, на тези, които са потискани и убивани”. Защото в историята любовта е, която побеждава, а не властта нито злото:

“Не е властта, която спасява, а любовта! Този е знакът на Бог: Той сам е любов. Колко пъти ние бихме искали Бог да се покаже по-силен. Да порази, да победи злото и да създаде един по-добър свят. Всички идеологии на властта се оправдават така, оправдават разрушението на това, което се противопоставя на прогреса и на освобождението на човечеството. Ние страдаме от търпението на Бог. И въпреки това всички имаме нужда от неговото търпение. Бог, който стана агнеца, ни казва че светът е спасен от Разпънатия, а не от мъчителите. Светът е изкупен от търпението на Бог и разрушаван от нетърпението на човеците”.
 
Папата припомня, че християните съществуват, “за да покажат Бог на човеците. И само там, където се вижда Бог, животът наистина започва”.

“Само когато срещаме в Христос живия Бог, тогава ние познаваме какво е животът. Не сме случайния и безсмислен продукт на еволюцията. Всеки от нас е плод на една Божия мисъл. Всеки от нас е пожелан, всеки от нас е обичан, всеки от нас е нужен. Няма нищо по-хубаво от това да бъдем достигнати, изненадани от Евангелието на Христос. Няма нищо по-хубаво от това да познаем Него и да предаваме на другите приятелството с Него”.
 
Бенедикт ХVІ припомни, че по своята същност Светипетровото служене е едно служене на любов: “да се обича – каза – означава да бъдем готови да страдаме , означава “да дадем ... истинското добро, храната на истината за Бог”. Да бъдеш Наместник на Христос – сподели – е “една нечувана задача, която реално надвишава всяка човешка способност”. Но “който вярва никога не е сам”:

“Молете се за мене, за да се науча да обичам все повече своето стадо – вас, Светата Църква, всеки един от вас поотделно и всички вас заедно. Молете се за мене, за да не избягам поради страха от вълците”.
 
По следите на Йоан Павел ІІ призова всички и преди всичко младежите да не се страхуват да отворят вратите за Христос:

“Само в това приятелство ние разбираме това, което е хубаво и това, което освобождава. Така, днес, аз бих искал, с голяма сила и голямо убеждение, имайки опита на един дълъг личен живот, да кажа на вас, скъпи младежи: не се страхувайте от Христос! Той не отнема нищо, а дава всичко. Който му се отдаде получава стократно. Да, отворете, широко разтворете вратите за Христос – и ще намерите истинския живот”.
(песен)