25 хиляди младежи дълго аплодрираха Папата с типичния американски ентусиъзм и радост
от една среща, която отваря нова страница в американската история. Срещата с Бенедикт
ХVІ се проведе на спортната площадка на семинарията Saint Joseph в Ню Йорк и бе едно
от най-вълнуващите събития по време на американската му визита. Младежи и девойки,
дошли от всички американски щати и с различни социални условия и призвания, бяха
свидетелството за една "Църква на надеждата", както самия Бенедикт ХVІ нарече Църквата
в САЩ.
Много бяха вълнуващите моменти на срещата, завършила с дълбоките и мъдри
думи на Папата за свободата. Истинската свобода, каза той, трябва да се опира върху
истината, което бе и най-силното му послание към американските младежи. Папата посочи
и конкретни примери на мъже и жени, последвали Исус и отдали живота си по улиците
на Ню Йорк, чиито имена остават завинаги в американската история: Св.Елизабет Анна
Сетън, Св.Франческа Кабрини, Св. Джон Нюман, Блажена Катери Текакуита, Пиер Тусен
и оте. Феликс Варела. Всеки от тях с различна съдба, но всички запалени от пламъка
на Христовата любов.
Това бе едно радостно събитие в стила и духа на Световните
младежки дни. Папата бе посрещнат с ръкопляскания, песни, развяти знамена. Младежки
ентусиазъм на който Светият Отец отвърна, слизайки от подиума и стискайки ръцете
на младежите, които с висок глас скандираха неговото име. В словото си към тях Папа
Ратцингер разкри сърцето си и мислено се завърна в годините на своята младост по
време на мрачните години на нацизма:
“My own years as a teenager were marred
by a sinistеr regime…” “Моите младежки години – отбеляза – бяха
помрачени от един режим, който мислеше че притежава отговорите на всичко”. Неговото
влияние, допълни, “нарасна прониквайки в училищата и в гражданските организми, в политиката
и дори в религията, преди да бъде напълно познат колко бе чудовищен”. Този режим,
допълни, “отстрани Бог и така за всички стана недостъпно това, което бе истинско и
добро”. И подчерта, че през тези години мнозина дойдоха в Америка “именно, за да
избягат от този терор”. Папата благодари на Бог за “свободите, които станаха възможни
благодарение на разпространението на демокрацията и на респекта към човешките права”.
“Въпреки това разрушителната сила остава, каза, но няма никога да триумфира, защото
бе победена”. Това именно е “същността на надеждата, която ни отличава като християни”.
По-нататък Светият Отец се спря на онзи мрак, който и днес все още обгръща много хора:
“A
first group of examples pertains to the heart…” “Първата група примери – отбеляза
– се отнасят до сърцето”. В сърцето, каза, “мечтите и желанията, които младежите преследват
могат да бъдат лесно разрушени”. Светият Отец се спря на тези, “които са засегнати
от дрогата”, “от липсата на дом и от мизерията, от расизма, от насилието и от деградацията,
особено девойките и жените”. Ситуации, посочи, които имат като общо едно "отровено
мисловно поведение, което се проявява в отношението към хората третирани като предмети”,
които позволяват утвърждаването на “един манталитет, който първо пренебрегва, а след
това се присмива на достойството дадено от Бог на всяко човешко същество”. Папата
посочи и една "втора зона" на мрака, която засяга духа:
“The manipulation
of truth distorts our perception of reality…” “Манипулирането на истината –
бе неговото предупреждение – изкривява нашето разбиране за действителността и помрачава
нашата представа и нашите въжделения”. Папата се спря на стойността на свободата,
която “трябва строго да бъде зачитана”. В същото време, уточни, свободата “може да
бъде или неразбрана или пък използвана зле и така да доведе не до щастието, което
всички очакваме от нея, а до един мрачен сценарий на манипулации, в който нашето разбиране
за нас самите и за света се обърква или дори е изкривено от тези, които имат свой
скрит замисъл”. Колко пъти, заяви, “свободата бива отстоявана без никога да се позовава
на истината за човешката личност”:
“Sometimes we are looked upon as people…” “Понякога
– отбеляза – сме считани за хора, които говорят само за забрани”. А всъщност “нищо
не би могло да бъде по-далечно от истината! Истинският Христов ученик е характеризиран
от чувството на удивление. Стоим пред този Бог, когото познаваме и обичаме като един
приятел, пред широтата на неговото сътворение и пред красотата на нашата християнска
вяра”. Примерът на светците, каза още, ни насърчава да зачитаме “четирите съществени
аспекта от съкровището на нашата вяра: личната молитва и мълчанието, литургичната
молитва, практикуваната любов и призванията”. Папата покани младежите да задълбочават
“личната си връзка с Бог”. И ги насърчи да се ангажират в служба на другите, на отхвърлените,
които са все още в Ню Йорк и в покрайнините му:
“And new injustices have
arisen: some are complex…” Изникнаха “нови несправедливости”, отбеляза с огорчение
Папата, “също и нашата обща житейска среда, самата земя стене под тежестта на консумативната
алчност и безотговорната експлоатация”.
Говорейки за званията, Папата отправи
благодарност към родителите - “първите възпитатели във вярата” - и насърчи семинаристите
да отбягват “всяко изкушение на пародиране, кариеризъм или суета”, стремейки се по-скоро
към “един стил на живот характеризиран наистина от любовта, целомъдрието и смирението
и подражавайки на Христос”.
Дългото слово на Папата към младежите и семинаристите
завърши с насърчението да говорят с другите за истината на Христос, да дават смисъл
на християнската надежда. Накрая, едно довиждане в Сидни за Световния ден на младежта,
на който тази среща в Ню Йорк изглеждаше наистина като едно предвестие.
През
тази незабравима нююоркска вечер, 25 хиляди младежи в семинарията разбраха, че не
искат да се разделят никога със "своя" Папа.