Американските младежи се срещнаха с "техния" Папа

25 хиляди младежи дълго аплодрираха Папата с типичния американски ентусиъзм и радост от една среща, която отваря нова страница в американската история. Срещата с Бенедикт ХVІ се проведе на спортната площадка на семинарията Saint Joseph в Ню Йорк и бе едно от най-вълнуващите събития по време на американската му визита. Младежи и девойки, дошли от всички американски щати и с различни социални условия и призвания, бяха свидетелството за една "Църква на надеждата", както самия Бенедикт ХVІ нарече Църквата в САЩ.

Много бяха вълнуващите моменти на срещата, завършила с дълбоките и мъдри думи на Папата за свободата. Истинската свобода, каза той, трябва да се опира върху истината, което бе и най-силното му послание към американските младежи. Папата посочи и конкретни примери на мъже и жени, последвали Исус и отдали живота си по улиците на Ню Йорк, чиито имена остават завинаги в американската история: Св.Елизабет Анна Сетън, Св.Франческа Кабрини, Св. Джон Нюман, Блажена Катери Текакуита, Пиер Тусен и оте. Феликс Варела. Всеки от тях с различна съдба, но всички запалени от пламъка на Христовата любов.

Това бе едно радостно събитие в стила и духа на Световните младежки дни. Папата бе посрещнат с ръкопляскания, песни, развяти знамена. Младежки ентусиазъм на който Светият Отец отвърна, слизайки от подиума и стискайки ръцете на младежите, които с висок глас скандираха неговото име. В словото си към тях Папа Ратцингер разкри сърцето си и мислено се завърна в годините на своята младост по време на мрачните години на нацизма:

“My own years as a teenager were marred by a sinistеr regime…”
“Моите младежки години – отбеляза – бяха помрачени от един режим, който мислеше че притежава отговорите на всичко”. Неговото влияние, допълни, “нарасна прониквайки в училищата и в гражданските организми, в политиката и дори в религията, преди да бъде напълно познат колко бе чудовищен”. Този режим, допълни, “отстрани Бог и така за всички стана недостъпно това, което бе истинско и добро”. И подчерта, че през тези години мнозина дойдоха в Америка “именно, за да избягат от този терор”. Папата благодари на Бог за “свободите, които станаха възможни благодарение на разпространението на демокрацията и на респекта към човешките права”. “Въпреки това разрушителната сила остава, каза, но няма никога да триумфира, защото бе победена”. Това именно е “същността на надеждата, която ни отличава като християни”. По-нататък Светият Отец се спря на онзи мрак, който и днес все още обгръща много хора:

“A first group of examples pertains to the heart…”
“Първата група примери – отбеляза – се отнасят до сърцето”. В сърцето, каза, “мечтите и желанията, които младежите преследват могат да бъдат лесно разрушени”. Светият Отец се спря на тези, “които са засегнати от дрогата”, “от липсата на дом и от мизерията, от расизма, от насилието и от деградацията, особено девойките и жените”. Ситуации, посочи, които имат като общо едно "отровено мисловно поведение, което се проявява в отношението към хората третирани като предмети”, които позволяват утвърждаването на “един манталитет, който първо пренебрегва, а след това се присмива на достойството дадено от Бог на всяко човешко същество”. Папата посочи и една "втора зона" на мрака, която засяга духа:

“The manipulation of truth distorts our perception of reality…”
“Манипулирането на истината – бе неговото предупреждение – изкривява нашето разбиране за действителността и помрачава нашата представа и нашите въжделения”. Папата се спря на стойността на свободата, която “трябва строго да бъде зачитана”. В същото време, уточни, свободата “може да бъде или неразбрана или пък използвана зле и така да доведе не до щастието, което всички очакваме от нея, а до един мрачен сценарий на манипулации, в който нашето разбиране за нас самите и за света се обърква или дори е изкривено от тези, които имат свой скрит замисъл”. Колко пъти, заяви, “свободата бива отстоявана без никога да се позовава на истината за човешката личност”:

“Sometimes we are looked upon as people…”
“Понякога – отбеляза – сме считани за хора, които говорят само за забрани”. А всъщност “нищо не би могло да бъде по-далечно от истината! Истинският Христов ученик е характеризиран от чувството на удивление. Стоим пред този Бог, когото познаваме и обичаме като един приятел, пред широтата на неговото сътворение и пред красотата на нашата християнска вяра”. Примерът на светците, каза още, ни насърчава да зачитаме “четирите съществени аспекта от съкровището на нашата вяра: личната молитва и мълчанието, литургичната молитва, практикуваната любов и призванията”. Папата покани младежите да задълбочават “личната си връзка с Бог”. И ги насърчи да се ангажират в служба на другите, на отхвърлените, които са все още в Ню Йорк и в покрайнините му:

“And new injustices have arisen: some are complex…”
Изникнаха “нови несправедливости”, отбеляза с огорчение Папата, “също и нашата обща житейска среда, самата земя стене под тежестта на консумативната алчност и безотговорната експлоатация”.

Говорейки за званията, Папата отправи благодарност към родителите - “първите възпитатели във вярата” - и насърчи семинаристите да отбягват “всяко изкушение на пародиране, кариеризъм или суета”, стремейки се по-скоро към “един стил на живот характеризиран наистина от любовта, целомъдрието и смирението и подражавайки на Христос”.

Дългото слово на Папата към младежите и семинаристите завърши с насърчението да говорят с другите за истината на Христос, да дават смисъл на християнската надежда. Накрая, едно довиждане в Сидни за Световния ден на младежта, на който тази среща в Ню Йорк изглеждаше наистина като едно предвестие.

През тази незабравима нююоркска вечер, 25 хиляди младежи в семинарията разбраха, че не искат да се разделят никога със "своя" Папа.