Папата в ООН: Човешките права са мярката за мира и общото благо между хора, общности и нации

(18.04.2008) - За мира и световния ред не са достатъчни законите на институциите, нито глобализацията, а вътрешно убеждение и лична отговорност, базирани на ония закони вписани в човешката природа. За това голям принос може да даде религията и Католическата църква, които не са препятствие или ограничение и чиито усилия са насочени към развитието на човешката личност, общото благо и мирното съжителство между хора, общности и народи. Отказ от релативизма, оскърбяващ човешкото достойнство и отказ от науката и ония технологии, заплашващи живота и природата. Мирът и свободата са неделими от Бог. Това е общото послание на Папа Бенедикт ХVІ, което произнесе от трибуната на ООН и което в по-голямата си част бе посветено на човешките права, включително и религиозната свобода, по случай 60 –та годишнина на Всеобщата декларация за човешките права. При влизането в залата Бенедикт ХVІ бе аплодиран от присъстващите представители на държавите –членки на ООН.


********
В обръщението си към председателя на Общото събрание, македонския дипломат Сърджан Керим и генералния секретар Бан Ки-мун, Папата благодари за поканата да посети световната организация, а след това и представителите на държавите-членки на ООН. Бенедикт ХVІ веднага припомни целите и мисията на световната организация, която според Хартата на ООН е „център за хармонизиране действията на нациите в преследване на общи цели”. Също така и думите на Папа Йоан Павел ІІ по повод 50-та годишнина от основаването на организацията, че „ООН трябва да бъде морален център в който всички нации по света се чувстват в свой дом, развивайки общото съзнание за едно „семейство от народи”. Сред основните принципи на организацията Папата подчерта „желанието за мир, търсенето на справедливост, зачитане на човека, сътрудничеството в хуманитарната област - въпроси, които неговите предшественици Павел VІ и Йоан Павел ІІ, са изтъкнали от същата световна трибуна и които Католическата църква и Светия Престол следят с внимание и интерес, тъй като смятат , че „проблемите и конфликтите по света да бъдат предмет на общо регламентиране”.


„Обединените нации превъплъщават стремежа за една по-висша степен на международна ориентация, вдъхновени и управлявани от принципа на субсидарност и поради това готовност да отговори на въпросите на човешкото семейство, чрез международни правила и структури в състояние да хармонизират ежедневния живот на народите”. Това е още по важно във време, когато се чувства „очевидния парадокс за един многостранен консенсус, който продължава да се намира в криза поради нейното подчинение на решенията на малцина, докато проблемите на света изискват решения в колективна форма от страна на международната общност”.



Папата подчерта нуждата „всички международни представители да действат заедно и демонстрират готовност да действат с добра воля в съгласие със закона и насърчават солидарността към най-бедните райони на планетата. Особено към Африка и други региони, „които са в периферията на цялостното развитие и затова чувстват негативните ефекти на глобализацията”. В името на свободата, подчерта Папата, трябва да има връзка между права и задължения към която всеки човек е призван да поеме лична отговорност за своя избор”.


В контекста на международните отношения Бенедикт ХVІ засегна и важния въпрос за прилагането на някои действия свързани с научните изследвания и нови технологии:

„Въпреки огромната полза за човечеството от научните изследвания – изтъкна Папата – някои аспекти на тяхното прилагане представляват ясно нарушение на реда на сътворението, дотам за да се противоречи на сакралния характер на живота, на самия човек и семейство на което се отнема естествената идентичност. По същия начин международното действие, имащо за цел защитата на околната среда и различните форми на живот на земята, не трябва да гарантират само рационалната употреба на технологиите и науката, а да преоткрие истинския образ на Творението”.

 
Папата посочи още един важен принцип в международните отношения: отговорността за защита, който все повече се превръща в характеристика за активността на Обединените Нации:

„Всяка държава има приоритетния дълг да защитава своето население от тежки и продължителни нарушения на човешките права, както и от хуманитарни кризи, предизвикани от природата или човека. Ако държавите не са в състояние за такава защита, международната общност трябва да се намеси с юридически средства, предвидени от Хартата на ОН и други международни инструменти. Действията на международната общност и нейните институции, предполагащи зачитане на принципите които са в основата на международния ред, никога не трябва да бъде тълкувана като нежелано налагане и ограничаване на суверенитета. Точно обратното, незаинтересоваността или липсата на такова действие нанасят реални щети. Това от което има нужда е дълбоко проучване на начините за превенция и контрол на конфликтите, използвайки възможните дипломатически пътища и отдавайки внимание и на най-малките знаци за диалог или желание за помирение”.

Папата отдели специално внимание на 60-та годишнина от подписването на Всеобщата декларация за човешките права, която е основа и цел на отговорността за защита. Бенедикт ХVІ посочи, че признаването на религиозния фундамент е необходимост за тяхната универсалност и защита, независимо от социално-политическите условия и контекст. Заедно с това подчерта, че „универсалността, неразделимостта и взаимозависимостта на човешките права са гаранция за защитата на човешкото достойнство”.


„Признатите и посочени в Декларацията права – изтъкна Св.Отец – биват прилагани към всеки, предвид общия произход на човека, който остава връхната точка в Божия план за света и историята. Тези права се базират на естествения закон изписан в човешкото сърце и присъстващ в различните култури и цивилизации. Отделянето на човешките права от този контекст, би означавало ограничаване на тяхната среда и отстъпване пред релативистичните концепции, според които смисълът и интерпретацията на правата може да се изменя, а тяхната универсалност отречена в името на културни, политически и социални контексти и дори поради религиозни различия. Никога не трябва да се позволява това широко разнообразие от гледни точки да затъмни факта, че не само правата са универсални, а също и човешката личност, която е техен субект”.


В тази светлина Бенедикт ХVІ посочи появата на нови ситуации в които се търси връзката с нови права, „затова способността от разграничаване на доброто от злото става още по-важна в контекста на изискванията и поведението на хора, общности и народи”. Това разграничаване показва как крайната отговорност на отделни държави с техните институции към въжделенията на хора, общности и народи може понякога да има последствия, които изключват възможността за един ред, зачитащ достойнството и правата на човека.

В този контекст, Бенедикт ХVІ посочи, че „Обединените Нации са призвани да подкрепят междурелигиозния диалог, както диалога в другите области на човешката дейност”. От друга страна, „ ОН могат да разчитат на резултатите от този диалог между религиите и извлекат плодове от приноса на вярващите за общото благо”. Освен това, „задача на Обединените нации е да предложат една визия на вярата, но не като израз на нетолерантност, дискриминация и конфликт, а като цялостен респект на истината, съжителството, правата и помирението”.
 
„Човешките права – допълни Папата – трябва да включват правото на религиозна свобода, включително като израз на едно измерение, което е същевременно индивидуално и обществено, една визия която демонстрира единството на личността, заедно с ясното разграничаване на гражданина и вярващия”.


Папата припомни, че дейността на ОН гарантира пространство за религиозното виждане в общественото пространство, включително култа, образованието, разпространяването на информация, както и свободата за избор и изповядване на една религия:
 
„Недопустимо вярващите да подтиснат една част от себе си – своята вяра – за да бъдат активни граждани. Бог никога не трябва да бъде отхвърлян, за ползването на собствените права”.


Свързани с религията права, продължи Папата, имат нуждата да бъдат защитени, ако бъдат смятани за противоречие с преобладаваща идеология или с позицията на религиозно мнозинство от изключителен характер.
 
„Гаранцията за религиозна свобода не може да бъде ограничена до свободното упражняване на култа, а точно обратното: трябва да бъде смятана като част от общественото измерение на религията, което означава да се даде възможността на вярващите да дадат своя принос в изграждането на социалния ред”.


Папата допълни, че това вече се прави чрез широката мрежа от инициативи на университетите, научните институти, училищата, медицинските и емигрантски центрове и хуманитарните организации. „Отказът да се признае този принос към обществото, който се корени в религиозното измерение и в търсенето на Абсолютното, би привилегировал индивидуалистичния подход и би фрагментирал единството на човешката личност”.

В края на словото си Папата потвърди желанието на Католическата църква да даде своя принос към ООН, която има за цел да бъде в служба на човешкото семейство. Това се осъществява чрез международната дейност на Светия Престол в етическата и моралната сфера и чрез свободната дейност на отделните католици. Светият Престол, увери Бенедикт ХVІ, винаги е участвал в събранията на нациите, демонстрирайки по този начин своя специфичен характер като субект в международната област. По този начин Светия Престол предлага своя принос, съобразно международните закони, помага за тяхната дефиниция и се придържа към тях.


"Обединените Нации – завърши Папата – остават привилегировано място в което Църквата отдава своя опит „по хуманност”, придобит в историята на народите от всяка раса и култура, и го предлага на всички членове на международната общност. Този опит и дейност, насочени към придобиване свободата на всеки вярващ, имат за цел да се увеличи защитата на човешките права”.

 
Бенедикт ХVІ завърши словото си с поздрави на различни езици:
 
Peace and Prosperity with God’s help!

 
Peace and Prosperity with God’s help!

 
Paix et prospérité, avec l’aide de Dieu!

 
Paz y prosperidad con la ayuda de Dios!

 
Арабски::

 
Selämun wua is dihārun biaunnilläh!

 
سَلامٌ وَإزْدِهَارٌ بعَوْن ِ الله ِ!

 
Китайски:

 
In dso tien tschu d^e bāndso | jüen dadschia | d^e schiān ping an ch^e fān rong.