Папите посетили ООН

(16.04.08) По време на своето апостолическо пътуване в САЩ от 15 до 21 април, Бенедикт ХVІ ще произнесе слово пред Общото събрание на ООН на 18 април. Но Папа Ратцингер не е първият Светипетров приемник, който ще говори в Стъкления дворец. Преди него това сториха Павел VІ и Йоан Павел ІІ. А Павел VІ бе първият Папата посетил ООН на 4 октомври 1965 г.

През тези години войната във Виетнам е в пълен ход. Светът е разделен на два противоположни блока: Съединените щати и Съветският съюз. В Рим е в своя край Вторият Ватикански събор (7 декември 1965 г.), представен по време на визитата на Папата в Организацията от една делегация кардинали. Папата е поканен в ООН от генералния секретар, бирманецът Маха Трай Ситу У Тан и е е посрещнат и представен пред събранието от поредния председател, италианецът Аминторе Фанфани. Павел VІ започва своето слово отдалечавайки всяко съмнение около своето присъствие: “Пред себе си имате един човек като вас; той е ваш брат... Той няма никаква земна власт, нито амбицията да съперничи с вас”.

Две са линиите преминаващи през словото на Папата: мисионерското вдъхновение (“... вие познавате Нашата мисия; носители сме на едно послание за цялото човечество”) и волята да “направим наш гласа на бедните, на безимотните, на страдащите, на жадуващите за справедливост, достоен живот, свобода, за благополучие и прогрес”. В този контекст намира място поканата на Папата да се изгради “цялостния мир”. Покана, от която се издигна призивът: “Никога повече война, никога повече война! Мирът, мирът трябва да направлява съдбините на народите и на цялото човечество!” В думите на Павел VІ не липсва насърчението за “равноправие и международна справедливост, в полза на бедните в света”. Папата завършва словото си с апел за “респект към живота на човека”, който е “свят”: никой не трябва да го обижда”.

Две са посещенията на Йоан Павел ІІ. Първото на 2 октомври 1979 г. Карол Войтила е Папа от една година. Международната сцена е доминирана от “студената война”. Йоан Павел ІІ по време на своето четвърто апостолическо пътуване извън Италия, посещава Стъкления дворец по покана на генералния секретар Курт Валдхайм. В центъра на словото му стои “човекът в неговата цялост, в цялата пълнота и многообразно богатство на неговото съществуване, духовно и материално”.

И в словото на Папа Войтила, както в това на Павел VІ, е засегната темата за мира, която Йоан Павел ІІ развива започвайки от своите лични преживявания. “Преди не много време – каза Папата – имах повод да се замисля върху ... едно място, едно от най-тъжните и обиждащи човека и неговите фундаментални права: концлагерът в Освиенцим... Би трябвало да изчезне завинаги от живота на нациите и на държавите всичко това, което е свързано с тези ужасни преживявания, това, което – и под различни форми, т.е. всяка форма на мъчения и потисничество... – е тяхното продължение...”.

Йоан Павел ІІ пожела “едно конкретно разрешение на кризата в Близкия Изток”. И потвърждавайки “примата на духовните ценности” заключи: “Само фактическата пълнота на правата, гарантирана на всеки човек без дискриминации, може да осигури мира в самите негови корени”. Второто посещение на Йоан Павел ІІ бе на 5 октомври 1995 г. по повод 50-годишнината от основаването на Обединените нации, по покана на генералния секретар, Бутрос Бутрос-Гали. Международната сцена, сравнена с двете предишни визити, е променена: Съветският съюз вече не съществува; европейските комунистически режими са рухнали. Въпреки това, все още има насилия и войни в света (Балканите, централна Африка и др.).

“Ако искаме един век на принуждения и натиск да остави място на един век на убеждения, трябва – каза Йоан Павел ІІ в словото си – да намерим пътя на обсъжданията, с език разбираем и общ, относно бъдещето на човека. Универсалният морален закон, вписан в сърцето на човека, е този вид граматика, която е необходима на света за обсъжданията върху самото негово бъдеще”.

В своето изказване Папата се спря на тези продължаващи да бъдат актуални: говори за “мобилност”, за “респект на различията”, за “международно сътрудничество”. Йоан Павел ІІ направи и две предложения: да се постигне “международно споразумение за правата на нациите” и да се насърчи една реформа на ООН вдъхновена от “взаимното доверие, сигурността и солидарността”. Папата приключи своето изказване с един призив за надежда. “Не трябва да се страхуваме от човека... През започващия век и за започващото хилядолетие можем да изградим една цивилизация достойна за човешката личност, една истинска култура на свободата... Постъпвайки така ще можем да си дадем сметка, че сълзите от този век подготвиха почвата за една нова пролет на човешкия дух”.