24 март: Ден на пост и молитва за убитите мисионери - "Пролята за вас и за мнозина"

(24.03.08) 24 март е определен за Ден на пост и молитва за убитите мисионери. Организиран е от Младежкото мисионерско движение при Папските мисионерски организации и съвпада с годишнината от убийството на монс.Оскар Ромеро, архиепископ на Сан Салвадор. Тази година се чества неговото 16-то издание на тема: “Пролята за вас и за мнозина”. Инициативата има за цел да припомни 21 пастири на Църквата, убити през 2007 г. при изпълнение на своя мисионерски апостолат. Убити, защото са свидетелствали Евангелието в един контекст на насилие, упадък, мизерия и системно нарушение на човешките права или пък, за да спасят живота на други.

Списъкът включва 15 свещеници, 3 дякони, един монах, една монахиня и един семинарист. По произход 5-ма са от Америка (2 от Мексико, 1 от Съединените щати, Перу, Салвадор), 4-ма от Африка (Гана, Свезиланд, Демократична република Конго, Южна Африка), 4-ма от Европа (2 от Испания, по един от Италия и Германия), 8 от Азия (4 от Ирак, 3 от Филипините, по 1 от Шри Ланка и Индонезия). Относно мястото на смъртта континентът с най-голям брой жертви е Азия с жертвата на 8 пасторални дейци (4-ма в Ирак, 3 във Филипините, 1 в Шри Ланка), следвани от Америка със 7 жертви (3 в Мексико, 2 в Колумбия, 1 в Бразилия и 1 в Гватемала), от Африка с 4ма убити и от Европа с двама свещеници убити и двамата в Испания.

Към този списък трябва да се добавят и мъчениците през 2008: последният е халдейския архиепископ на Мосул, монс. Рахо. За дълбочината и богатството на неговите духовни поучения говори апостолическия нунций в Ирак, мон. Френсиз Чуликат:

 
*********
„Трагичната смърт на монс . Рахо се вписва в един труден момент за Църквата в Ирак и християните. Пред тях той остава като пастира, който не се поколеба да отдаде живота си, за да спаси своето стадо. Монс. Рахо бе смел духовен пастир, който успя да предаде на своите верни смисълът да бъдеш християнин. За него, християнин означаваше апостолска вярност и готовност да се следва Исус до Калвария и дори ако е необходимо и смъртта на Калвария. Много показателно е, че монс. Рахо бе отвлечен след молитвената практика на Кръстния Път. Един Кръстен Път, който успя да направи свой и го живее по подобие на Исус, отдавайки живота си за своя народ”.

Помощните материали за Деня предлагат някои размишления и указания за лична медитация и общо честване. Темата е цитат от думите на Исус по време на Последната вечеря, тези които придружават издигането на чашата при отслужване на литургията. Те ни канят да се замислим за тайната, която носят в себе си и за връзката между тези думи на Исус и жертвата на много негови ученици, изпратени в света да разнасят неговото Евангелие. Учителят приема собствената смърт като тоталното самоотдаване на Бог, а едновременно с това за изкуплението на света. В поднасянето на чашата на всички сътрапезници посочи участието на учениците в изкупителната сила на своята смърт и следователно на новия завет. Думите произнесени от Господа над хляба и над виното, разкриват смисъла на неговия жест и осветляват с нова светлина смисъла на живота на учениците, участници в Неговия живот и мисия. Дарът на Христовата кръв е предложен на всички, надвишава времето и пространството и зове този, който го приема да бъде свидетел на единение и на любов. Съвършено свидетелство на единение и на любов е тази на мисионерите в центъра на днешното възпоменание, които чрез своя пример насърчават всеки християнин да живее задълбочено Евангелието и да го свидетелства по местата където живее и работи. Както всяка година, енорийски и монашески общности, семинарии и колежи припомнят убитите мисионери с молитвено бдение, Евхаристично обожаване и Кръстен път, който тази година предлага размишление написано от блажения Франц Ягерщаатер. Волните дарения събрани по време на службите ще бъдат употребени за изграждането и оборудването на пасторален център за деца и младежи в Ирак. Допълнителни жестове на споделяне и солидарност биха могли да обогатят участието в този възпоменателен Ден, като поднасянето на собственото страдание от страна на болни, посещения в болници, затвори, старчески домове, дарение на кръв, насърчаване на дела на помирение особено в семействата и др.