Велики Петък: Кръстен път на Колизеума. Папата ще поеме кръста от една китайска девойка

(21.03.2008) - На днешния втори ден от Пасхалната Традница, вниманието на Църквата е насочено към тайните на Велики Петък. И тази година (в 22.15 ч. българско време) на Римския Колизеум Папа Бенедикт ХVІ ще оглави ритуала на Кръстния Път. Молитвеното възпоменание на Христовото страдание ще бъде предавано за мондовизия от италианската държавна телевизия. Светият отец ще проследи първите спирания от Палатинския хълм и ще поеме с ръце Кръста на ХІІ молитвено спиране от една китайска девойка, символ на тази Църква, чиито превратности ще отекнат тази вечер в размишленията. Той ще го носи и на ХІІІ и ХІV спиране, след което ще произнесе кратко слово и ще благослови верните. Христовият Кръст ще бъде носен на първото молитвено спиране от кардинал викария на Папата за Рим, Камило Руини. На второ и трето спиране ще бъде представен африканският континент от една монахиня от Буркина Фасо. На четвърто и пето спиране ще бъде носен от едно семейство от Рим. На VІ и VІІ спиране ще го поеме една девойка на инвалидна количка, VІІІ и ІХ ще продължат монаси от Кустодията на Светите Места, а на Х и ХІ от една китайска девойка.


Тази година Папа Бенедикт ХVІ повери медитациите за Кръстния път на архиепископа на Хонг Конг, кардинал Джоузеф Дзен Дзе Киун. Кардинал Дзен е един от най – авторитетните и слушани гласове на Църквата в Китай. Роден е в Янг Кинг –панг, диоцеза на Шанхай през 1932г., а родителите му са дълбоко вярващи християни. Постъпва в религиозното семейство на отците Салезиани. Новист е в Хонг Конг, където дава и вечни обети, а през 1961г. пристига Торино, където продължава обучението си. Завръща се в Хонг Конг, където изпълнява различни длъжности в Конгрегацията на Салезианите. През септември 1996г., преди връщането на Хонг Конг на Китай, Йоан Павел ІІ го назначава за викарен епископ на бившата британска колония. През 2002г. става епископ на Хонг Конг, а Папа Бенедикт ХVІ го издига в кардиналски сан на Консистория през март 2006г. В предговора на медитациите кардинал Дзен признава, че за тяхното написване е трябвало да направи „големи усилия, за да се пречисти от не много християнското чувство към онези, които са причинили страданията на Исус и които днес причиняват страдания на неговите последователи”.

Изпитанието: Стонът на преследваните -ехо на агонията на Исус
Първото спиране размишлява за Исус агонизиращ в маслинената гора: този е часът на страха и на терзанието. И днес е така “в много части по света”, където Църквата, “Съпруга на Христос живее мрачния час на преследвания”, пише кард.Йозеф Зен Зе-кюн. И издига молитвата: “Исусе, ти познаваш виковете на преследваните, които са ехото на твоята агония. Те питат: защо този гнет? Защо това унижение? Защо това дълго робство?” Отговорът на Исус е цялостното отдаване на Бог: “Нека бъде твоята воля”. Но изпитанието е, и остава тежко. Както ни припомня второто спиране, Исус предаден от Юда и изоставен от своите: “Предателства никога не са липсвали в преследванията”, също и от страна на “пастирите на стадото”, отбелязва Зен. Тогава само милосърдието на Отец ни връща към живота. Един Бог влюбен в човеците, който – се подчертава в четвъртото спиране, Петър се отрича от Исус – въпреки всичко желае да “повери продължението на спасителното дело на човеци слаби и уязвими” като нас.

Властта: Религиозната свобода предизвикателство за всяка епоха
В шестото молитвено спиране кардинал Дзен насочва мисълта към религиозната свобода. Пилат е „образ” на всички ония, които „използват властта като средство за сила, а не за справедливост”. „Исусе, осветли съзнанието на властниците” – молитвено призовава кардинал Дзен – „за да признаят невинността на Твоите последователи. Дай им силата да зачитат религиозната свобода”. „Силните са онези, които са облечени във власт, които контролират пазара и медиите”, както и хора които лесно се оставят да бъдат манипулирани от силните, за да подчинят по –слабите”, както се случва с тълпата , искаща смъртта на Исус. Така, векове наред „множество невинни са били обречени на жестоки страдания”- това са невинните, които изкупват заедно с невинния Христос греховете на света” – пише кардинал Дзен в третото молитвено спиране. В шестото молитвено спиране Исус е бичуван и коронясан с трънен венец. „За страданията на всички мъченици, Благослови Твоята Църква – пише кардинал Дзен. Нека тяхната кръв да стане семе за нови християни. Силно вярваме, че техните страдания, дори в настоящия момент да изглеждат пълна загуба, ще допринесат за истинската победа на Твоята Църква. Господи, дай твърдост и постоянство на нашите преследвани братя”.

Парадоксът: Някои желаят Исус без кръста
На VІІ-то спиране, Исус е натоварен с кръста, позорният “символ на християнството”. “Има смели атеисти – отбелязва Зен – които са готови да се пожертват за революцията: готови са да прегърнат кръста, но без Исус. Сред християните има фактически атеисти, които желаят Исус, но без кръста. Без Исус кръстът е непоносим, а без кръста не може да се претендира да бъдеш с Исус”. И се издига молитвата: “Помогни ни да приемем поне твоята покана да носим кръста зад тебе. Ти приготви един кръст по мярка за всеки от нас” пише кардиналът сочейки снимката на Йоан Павел ІІ, който се изкачва на “Хълма на кръстовете” в Литва. От друга страна по-скоро на Калвария, отколкото на Табор, Христос разкрива “истинския лик” на Бог, “ликът на една любов стигаща до края” (Х спиране: Исус е разпънат на кръста). Ако “за Исус няма любов по-голяма от тази да даде живота си за приятеля”, “мъчениците дават най-високото свидетелство за своята любов”, защото “не се срамуват от своя учител пред човеците” (ХІІІ спиране: Исус умира на кръста). Затова обаче е нужно безрезервно да се отдадем на Отца. Дори когато очакването е дълго и отчайващо, както за Мария и за апостолите между смъртта на Исус и възкресението. “Имаме ли основание да бързаме и да претендираме да видим веднага победата на Църквата? Не е ли може би наша победата че сме нетърпеливи да видим? Господи, дай ни постоянство в стоенето редом до Църквата на мълчанието и да приемем да изчезнем и умрем като житното зърно” (ХІV спиране: Исус е свален от кръста и погребан).

Състраданието: Множество от киринейци, облекчаващи болката
На осмото молитвено спиране Симон Киринеец помага на Исус да носи кръста. „Исусе, Ти си признателен всеки път когато помагаме на братята да носят кръста, докато всъщност извършваме нашия дълг да изкупим греховете си”, пише кардинал Дзен, като нарича Исус „началото на един кръг от състрадание”. „Ти носиш нашия кръст, така че да можем да помагаме на Твоите братя в носенето на кръста. Господи, като членове на Твоето тяло взаимно си помагаме да носим кръста и се възхищаваме на безбройната армия от киринейци, които въпреки че още нямат вяра, благородно облекчиха Твоите страдания на Твоите братя. Когато помагаме на братята от преследваната Църква, напомняй ни, че в действителност, ние сме подпомагани от тях”.

Майките: Жени, страдащи за своите деца
Девето спиране: Исус среща жените от Ерусалим. Колко пъти жените “страдат за своите чеда” и “по причина на мъжете”, припомня Зен. “Да си помислим за майките на много младежи преследвани и хвърляни в затвора заради Исус” и “за майките, които рискувайки арести и преследвания, постоянстваха в молитвата в семейството, насаждайки в сърцето надеждата за по-добри времена”. Никога да не липсва на жените, които страдат, “утешителният и осветителен глас” на Исус, и днес както преди две хиляди години по пътя за Калвария. И никога да не липсва – както в Лурд и във Фатима – гласът на Христовата Майка, която приканва всички към покаяние и преобръщане. Майката: срещаме я в ХІІ спиране с ученика Йоан. “Редом до умиращите мъченици стои винаги Майката стояща в подножието на техния кръст, за да ги подкрепи”. И ето молитвата, която Зен издига: “Исусе и Марио, вие споделихте докрай и страданието... Приемете покаянието на нас всички, които поради нашата слабост сме изложени винаги на риска да предадем, да се отречем, да дезертираме”. Обратното на това, което сториха Мария и Йоан на Голгота.