Навършиха се 10 години от смъртта на монсеньор Самуил Джундрин, Никополски епсископ

(19.03.2008) - Епископ Самуил Джундрин е роден в Генерал Николаево (днес град Раковски) на 26 април 1920 година. След четвърто отделение е изпратен да учи в Ямболската средна семинария, където е от 1931 до 1934 г. След завършването на гимназия Самуил Джундрин постъпва в Пловдивската семинария, където за времето от 1934 до 1939 г. се избистря неговото духовно призвание. През 1939 г. заминава за Франция и една година се подготвя в новициата на отците августино-успенци в гр. Нозероа. От 1940 до 1944 г. учи философия и богословие. По здравословни причини продължава образованието си в Лион, където приема и свещеническото си ръкоположение на 4 юни 1944 г.


През 1947 г. се връща в България и започва да преподава в колежа „Свети Августин” в Пловдив. Там Самуил Джундрин остава до ликвидацията на колежа от "народната" власт през 1948 г. После заминава за Северна България, заедно с отец Асен Чонков. Епископ Евгений Босилков го назначава за енорист на селата Бърдарски геран и Брегаре.


След осъждането на отец Асен Чонков, отец Самуил се връща в Пловдив. Подсъдим е на процеса срещу Католическата Църква през 1952 г. и е осъден на 12 години затвор. Присъдата си той излежава в лагерите в Белене и Стара Загора. Излиза от там през 1961 год. и заминава за Пловдив, но там не намира духовна работа. Благодарение на един бивш семинарист е настанен в село Калояново като помощник-енорийски свещеник. Там на 14 декември 1978 г. го заварва папското назначение за Епископ на Никополската епархия. Ръкоположен е за епископ на 27 май 1979 г. в базиликата "Свети Петър" от папа Йоан Павел II, в съслужие с кардиналите Дурасами Симон Лордусами и Едуардо Мартинес Сомало. 15 години вещо и грижовно управлява диоцеза, а след това подава оставка по здравословни причини през 1994 г. и се оттегля в заслужен отдих. Същата година заживява при своите събратя августино-успенци, после се връща в Никополската епархия, а преди смъртта си - отново в Пловдив. Загива внезапно при трагични обстоятелства на 19 март 1998 г.
Росица Златева