Бенедикт ХVІ отслужи заупокойна литургия за убития в Ирак монс. Рахо: нека неговата
смърт да вдъхнови християни и мюсюлмани за мирно съжителство и справедвливост
(17.03.2008) - „Миротворец и човек на диалога между християни и мюсюлмани" в Ирак,
чийто живот завършва по „нечовешки” начин и с едно „недостойно погребение”. С тези
думи Папа Бенедикт ХVІ изрази дълбоко съпричастие към халдейския архиепископ монс.
Фарай Рахо, убит в Мосул след като бе отвлечен от неизвестни въоръжени лица в края
на Кръстния път. Заупокойната литургия бе отслужена от Папа Бенедикт ХVІ днес сутринта
във ватиканския параклис Редемпторис Матер. В проповедта си Светия Отец подчерта,
че примерът на монс. Рахо може да бъде подкрепа за „всички иракчани с добра воля”
в изграждането на една мирна страна, основана на „човешкото братство и взаимоуважението”.
*********
“Мисля за светото масло, което е помазало челото на монс.Рахо в момента на
неговото Кръщение и Миропомазание; което помаза ръцете му в деня на неговото свещеническо
Ръкоположение, а след туй главата и ръцете когато бе ръкоположен за Епископ. Но мисля
и за многобройните “помазвания” на синовна обич, на духовно приятелство, на почит,
които неговите верни питаеха към него и които го придружаваха в тежките часове на
отвличането и на задържането му, когато може би пристига ранен – чак до агонията и
смъртта му и това недостойно погребение”.
С тайната на страданието от Великата
Седмица в сърцето, Бенедикт ХVІ спонтанно сравни страданията понесени от монс.Рахо
с тези на “страдащия Раб” описани в литургията от пророк Исайа. Рабът, отбеляза Папата,
е представен като този, който ще разнася, ще обяви и ще установи правото: три глагола,
чиято настойчивост, каза, “не може да мине незабелязана”. Рабът, който “ще реализира
тази вселенска мисия с благата сила на истината” – продължи Бенедикт ХVІ – очертава
Исус, който въпреки несправедливата присъда свидетелства истината, оставайки верен
на закона на любовта”:
“По същия този път монс.Рахо пое своя кръст и последва
Господа Исуса, свидетелствайки истината. Той бе човек на мира и на диалога. Знам,
че хранеше предпочитание към бедните и носителите на недъзи, за които създаде асоциацията
“Радост и милосърдие”, и на която повери задачата да подкрепя тези хора. Нека неговият
пример подкрепя всички иракци с добра воля, християни и мюсюлмани, да градят мирното
съжителство, основаващо се на човешкото братолюбие и на взаимния респект”.