Апели на Папата за мир по Светата Земя и Ирак: В името Божие, оставете пътя на омразата и отмъщението. Бенедикт ХVІ очаква младежите на покаятелната Литургия следващия четвъртък в подготовка за Световния Младежки Ден в Сидни

(10.03.2008) - Тревога за мира по Светата земя, където "мирът и солидарността трябва да заменят насилието и страха", както и за съдбата на халдейския архиепископ, монс. Рахо, и за иракските граждани, още веднъж жертва на едно „сляпо и абсурдно насилие”. Това беше двойния апел на Бенедикт ХVІ, който отекна в края на молитвата Ангел Господен на Площад Свети Петър. Малко преди това – вдъхновен от Евангелието за Петата постна неделя, разказващо за Лазаровото възкресение – Папата потвърди, че според вярата „смъртта на тялото, е един сън от който Бог може да ни събуди в който и да е момент”. След отправените призиви за Светата Земя и Ирак, Светия Отец прикани римските младежи на покаятелната Литургия в Свети Петър, следващия четвъртък, в подготовка за Световния Младежки Ден в Сидни.


„През изминалите дни, насилието и страха, отново окървавиха Светата Земя, подхранвайки една спирала на разрушение и смърт, която изглежда няма край. Подканвайки ви настятелно да молите Всемогъщия Господ за дара на мира в този регион, желая да поверя на Неговото милосърдие многобройните невинни жертви и да изразя солидарност към семействата и ранените”.


Възкресението и вярата в Христос, даряващ живот от евангелието за деня, бе повод Папата да отправи поглед към кървавото варварство, нанесло нов удар на надеждата за мир в Близкия Изток:


„Окуражавам израелските и палестински власти да продължават да строят чрез преговорите, мирно и справедливо бъдеще за техните народи, и се обръщам към всички, в Божието Име, да оставят пътищата на омразата и отмъщението и да извървят отговорно пътищата на диалога и на доверието”.

„Това също е и моето пожелание за Ирак, вълнувайки се още за съдбата на Негово Високо Преосвещенство Монс. Рохо и за многото иракски граждани, които продължават да бъдат жертви на една сляпа и абсурдна жестокост, която със сигурност е против Божията Воля”.

Преди да даде глас на своите тревоги и на своята молитва за драматичните събития в страните от Близкия Изток, Бенедикт ХVІ говори за живота и смъртта, за вярата и надеждата, следвайки нишката на Евангелието за възкресението на Лазар. Неговото завръщане към живота е в един известен смисъл, каза Папата, предизвестие за Христовата смърт. Защото с този „голям последен знак” – публичното възкресение на брата на Марта и Мария – Христос дава на първосвещениците и на писарите „живото доказателство за неговото божествено естество”: това е чудото, което предизвиква в тях желанието да убият Назарееца. Но това също е и епизод, който събира в себе си големите стойности на човечеството – приятелството и следователно състраданието и болката за смъртта на обичания човек – и за самата същност на земната мисия на Исус: победата на Бог над смъртта. „Лазар, нашия приятел, е заспал, но отивам да го събудя”, казва Исус на изумените ученици. Бог, потвърди Папата, вижда физическата смърт „като един сън, от който може да се събуди”.
 
„Това господство на смъртта не попречи на Исус да изпита искрено състрадание за страданието по загубата. Виждайки Марта и Мария да плачат и тези, които бяха дошли да ги утешат, Исус се разтъжи духом, смути се и накрая се „просълзи”. Сърцето на Христос е божествено-човешко: в Него Бог и Човек са се слели перфектно, без разделения и без объркване. Той е образ, дори, въплощението на Бог, който е любов, милосърдие, бащина е майчина нежност, на Бог, който е живот”.


Също Марта, сестра на Лазар, при късното идване на Исус, изпада в отчаяние. Но има привилегията зд чуе от самия Учител твърдението, което е сърцето на християнското послание: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в мен, дори да умре ще живее; всеки, който живее и вярва в мен, няма да умре навеки”. И както Исус попита веднага след това Марта: „Ти вярваш ли в това?”, по същия начин, от две хиляди години, същия въпрос – потвърди Папата – Исус го „отправя на всеки от нас”:


„Въпрос, който със сигурност ни превъзхожда, превъзхожда нашата способност да разбираме, и ни кара да се поверим на Него, така както Той се е поверил на Отца. Отговорът на Марта е назидателен: „Да, о Господи, аз вярвам, че ти си Христос, Синът Божии, който трябва да дойде на света”. Да, о Господи! И ние също вярваме, независимо нашите съмнения и нашето невежество; вярваме в Теб, защото ти имаш думи за вечен живот; искаме да вярваме в Теб, който ни даряваш надежда за живот отвъд живота, за истински и пълен живот в Твоето Царство на светлина и мир”.

От множеството присъстващи под прозореца на Папата се издигнаха бурни ръкопляскания, когато Бенедикт ХVІ – поздравявайки на седем езика след молитвата Ангел Господен – прикани младежите от Римския диоцез на Покаятелната литургия в четвъртък 13 март, която лично ще предстоятелства в Базиликата Свети Петър с начало 17.30 часа. Папата подчерта, че това ще бъде момент на силна подготовка за ХХІІ Световен Младежки Ден, който ще се чества на празника Цветница, и чиято кулминационна точка ще бъде през месец юли по време на голямата среща в Сидни:

Скъпи младежи от Рим, каня всички на тази среща с Божието милосърдие! На свещениците и на отговорниците препоръчвам да насърчат участието на младежите, правейки свои думите на апостол Павел: „Ние сме като посланици на Христос: …. помирете се с Бог””.