2008-03-08 14:10:00

Пета седмица на Великия пост: проповед от Поддякон Милен Найденов от Апостолическата екзархия в България и студент в Папския университет "Св.Анселм" в Рим


5a Седмица на Великия Пост
"Аз съм възкресението и животът"
(Йоан 11,1-45)


RealAudioMP3 Литургията за днешната неделя ни подготвя за предстоящата пасхална тайна на Исус Христос. Пасхата на нашия Господ е една тайна, която ни говори за смъртта и възкресението, тоест за смъртта, която е победена от смъртта. Ето, точно в тази тайна ние сме поканени да вземем участие с надежда в предстоящата победа над смъртта.

Евангелието ни запознава преди всичко със способността на Исус Христос, който ни предлага нов живот, побеждавайки смъртта. На този факт ние ставаме свидетели още в момента, когато говорейки с Мария, той се определя като “възкресението”, казвайки: “Аз съм възкресението и живота”.


В тази част на евангелието ние сме поканени да се запознаем с няколко аспекта, които ще ни дадат възможност да видим от по-близо пасхалната тайната на Исус Христос. Преди всичко ще видим, че Исус е послушен на Божията воля. Разбирайки от сестрите на своя приятел, че Лазар е болен, Исус вместо да отиде при него, за да го излекува решава да остане в селото, където се намира. Но защо Исус постъпва така? Той взима това ясно и конкретно решение само след като вече знаеше, че неговия Отец не желае той да замине веднага и да го излекува, каквото щеше да бъде неговото спонтанно желание. Това е така защото Бог е пожелал да осъществи окончателната победа над болестта е над смъртта. За Исус, смъртта на Лазар е едно страдание, което той приема с пълно послушание, изпълнявайки волята на своя Отец, имайки предвид, че неговата задача е да осъществи мисията, за която е изпратен. Всъщност отивайки отново във Витания, Исус ще се изложи на опасност тъй като юдеите искаха да го убият. Следователно, отивайки във Витания, за да възкреси своя приятел, Исус ще се изложи на огромен риск. Възкресението, което Исус ще ни даде ще Му струва много скъпо. За да можем да вземем участие в победата над смъртта, Исус е трябвало да се срещне със смъртта и да я победи чрез собствената си смърт. Поради голямата си любов и послушание към Отца, Исус се жертва отдавайки живота си за нашето спасение. Чрез силата на любовта неговата смърт побеждава смъртта.


Втория важен момент в Евангелието е вярата на Марта. Когато Исус пристига в селото на Лазар, Марта го посреща и му изповядва, че вярва в неговата способност да лекува болните, но още повече, че вярва в самия него. В трудните моменти на живота ни наистина е много трудно да запазим вярата си. Много е лесно да се подадем на униние; да забравяме да мислим за нашите близки; изпълнени сме с една тъга, която ни пречи да виждаме ясно, а всъщност е необходимо като Марта да се обърнем към живота и най-вече към пасхалната тайна на Исус, за да излезем от това изпитание. Марта е изпълнена с доверие към Исус и затова го моли той да спаси Лазар. На тази молба Исус отговаря така: “ Брат ти ще възкръсне”. Както много евреи така и Марта по това време вярва във възкресението на мъртвите, но в това което ще се осъществи, когато дойде края на света ето защо тя отговаря така: “Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден”. Всъщност Исус не говори за това последно възкресение, но за това, което Той ще осъществи след малко. Самия Исус се определя като: “Аз съм възкресението и животът, който вярва в Мене и да умре ще живее; и всеки който живее и вярва в Мене няма да умре вовеки”. Исус е възкресението и живота. Който вярва в Него ще получи посредством вярата новия живот, който продължава дори и след смърта. Исус е изворът на живота, и затова кава на Марта: “ Вярваш ли това?” , а Марта изпълнена с вяра отговаря: “Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, който иде на света”. Отговорът на Марта е същия като този на ап. Петър (Мт 16,16). Всъщност и Марта и ап. Петър имат един и същ характер. Те са спонтанни, щедри и послушни на Бога. Докато Марта е силна, Мария е чувствителна и плаче, плаче народът, плаче и Исус. И днес, смъртта остава един много трагичен и болезнен момент. За човека смъртта представлява една тежка и неприемлива раздяла с любимия. Исус не може да прикрие огромната си болката и затова плаче. Плаче, защото знае какво е да загубиш добър приятел.


Третия важен момент в Евангелието е извършеното от Исус чудо. Пристигайки на мястото, където е погребан Лазар, Исус заповядва да отворят гробницата, след което започва да се моли казвайки: “ Отче, благодаря Ти, че Ме послуша”. Исус е сигурен, че Бог Отец Го слуша и затова Му благодари още преди да извърши чудото. За да разберем какво означава тази молитва, Исус казва следното: “Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил”. Задачата на извършеното чудо е да усили нашата вяра в Синът Божий, който е възкресението и живота. След като гробницата вече е отворена Исус със силен глас извиква: “ Лазаре, излез навън!”, след което умрелия излиза от гробницата с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му повито със кърпа. Този момент е изключително важен, тъй като смъртта е победена. Чудото е осъществено. Победата на Исус върху смъртта е реализирана. В Исус ние сме призвани да приемем, че смъртта е победена от живота, тоест от Исус, от силата на Неговата любов. Евангелиста ни казва, че многото юдеи, които са били дошли при Мария сега, когато са видели извършеното чудо от Исус вярват в Него. Това чудо поражда и в нас една огромна вяра и радост. Обединени един път завинаги в Христа, ние не трябва никога повече да се притесняваме от силата на смърта, защото тя няма никаква сила върху нас. За нас смъртта означава отиването ни във вечния живот.

Смъртта е победена от любовта. Това означава, че и ние трябва да дадем нашия живот с една голяма надежда в сърцето. Не трябва да забравяме, че в момента на смъртта нашия Спасител и жив. Трябва да приемем смъртта, без да се страхуваме поведени от огромното желание за обединение с Пасхалната тайна на Исус Христос, където Исус казва: “ Който вярва в Мен, дори и да умре ще живее”. Днешното Евангелие е огромна помощ за нашата вяра и за целия ни християнски живот. Като християни ние знаем, че още от сега Исус ни дал един нов живот, който се намира във вярата, надеждата и любовта. Този нов живот ние трябва да го приемем с огромна щедрост, доверие и с благодарност към Бога. Вярно е, че живеем в различни ситуации, в които със сигурност не липсват страдания и изпитания, но нека да не забравяме, че нашата надежда е много по-силна от всяко страдание и препятствие. В писмо си до Римляните, св. ап. Павел казва, че никой не може да ни раздели от любовта на Христос (8, 35-37).


Това, което можем да научим от Евангелието е, че с Христос ние сме победили смъртта. Ето защо, ние спокойно можем с доверие, надежда и със сигурност да продължим пътя си напред, като никога не забравяме, че нашето истинско призвание е да се върнем отново в бащините обятията на нашия Господ. Амин.













All the contents on this site are copyrighted ©.