Бенедикт ХVІ: Църквата е заплашена от секуларизацията. Призив към върховните ценности на съществуванието

(08.03.2008) - Секуларизацията, със своите обусловености достигащи дори до отричането на Бог, „от дълго време” е навлязла и в Църквата. С това твърдение Папа Бенедикт ХVІ започна словото си към участниците в пленарното събрание на Папския съвет за културата на тема „Църквата и предизвикателствата на секуларизацията”. За да се преодолее това предизвикателство, посочи Бенедикт ХVІ, е необходимо да се наблегне на „върховните ценности на съществуванието” и диалога между вяра и разум. В словото си Папата отново заклейми онова „високомерие на разума”, което лежи в основата на един широко разпространен начин за разбиране на съществуванието.


„Стилът на живот и ежедневното поведение на вярващите много често са белязани, ако не и обусловени, от културата на изображението, която налага противоречиви модели и импулси, които на практика отричат Бог: не е необходимо повече да се мисли за Бог и завръщането към Него. Освен това, хедонистичния консуматорския манталитет подпомагат за отклонението на вярващи и пастири към повърхностното и към един егоцентризъм, който вреди на църковния живот”.

В този културен контекст, отбеляза Папата, съществува опасността да се изпадне в дълбока духовна атрофия и пустота в сърцето, характеризиращи се понякога от сурогатни форми на религиозна принадлежност и относителна духовност”.


„Нужно е, повече от всякога, спешно да се реагира на това отклонение, чрез позоваването на върховните ценности на съществуванието, които дават смисъл на живота и могат да удовлетворят безпокойството на човешкото сърце в търсенето на щастието: човешкото достойнство и неговата свобода, равенството между всички хора, смисъла на живота и на смъртта и на онова, което ни очаква след края на земното ни съществувание”.

 
Бенедикт ХVІ припомни необходимостта и от засилване на диалога между вяра и разум, за да може да се разобличат претенциите на онова мислене, което „се смята за достатъчно само по себе си”. За това е необходима среща с културите и диалог между наука и вяра:


Това е дългоочаквана среща за Църквата, но също и за научната общност, за което ви окуражавам да продължите. В нея вярата зачита разума и го усъвършенства, а разума, осветлен от вярата, намира силата за да се издигне към познаването на Бог и духовната действителност…Нека този диалог продължава в зачитане специфичните характеристики на науката и вярата и всяка една от тях със нейните методи, области, предмети за изследване, цели и граници, признавайки взаимната възможност за автономно действие, според собствените принципи; Наука и вяра са призвани да служат на човека и човечеството, подпомагайки цялостното човешко развитие”.